Георги Стаменов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Стаменов
български просветен деец

Роден
1845 г.
Починал
28 декември 1926 г. (81 г.)

Георги Стаменов или Попстаменов (изписване до 1945 година Георги попъ Стаменовъ) е български просветен деец и общественик от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1845 година в Дойран, тогава в Османската империя, в родолюбиво семейство. Баща му е българският духовник и деятел за запазване на българщината поп Стамен Думчев, роден в гевгелийското село Мачуково около 1800 година, но се преселва в Дойран, където става свещеник.[1]

С помощта Димитър Миладинов, владиката Партений Поленински и варненския руски консул Александър Рачински в 1859 година Георги Стаменов заминава да получи образование в Руската империя,[1][2] заедно с Райко Жинзифов, Никола Делииванов, Константин Станишев и Андрей Стоянов.[3] За кандидат-гимназиалните изпити го подготвят Нешо Бончев и Марин Дринов. В 1862 година постъпва да учи в Киевската семинария. В следващата 1863 година се мести да учи във Втора киевска гимназия като държавен стипендиант, която завършва в учебната 1867/1868 година. След това в 1868 година Стаменов записва специалност филология в Историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва в 1872 година и в същата година започва да преподава гръцки заедно с Бончев в Първа московска гимназия и приема руско поданство.[1]

По време на Руско-Турската война пише антиосмански статии в славянофилския вестник „Рус“ на Иван Аксаков, които допринасят за оформянето на общественото мнение в Русия в полза на войната.[1]

След Освобождението на България, поканен от просветния министър Марин Дринов, става временен началник на отделение в просветното министерство, а в 1879 година е назначен за първи директор на Класическата гимназия в София. Стаменов е директор и преподава латински език в гимназията две години, в което време издава „Учебна латинска граматика за употрѣбенье въ първитѣ классове на классическа гимназия“ (София, 1881).[1]

След това заминава за Русия, където от 1881 до 1888 година е директор на Болградската гимназия, от която се пенсионира по болест.[1]

В 1905 година поради затрудненото си материално положение се завръща в България. През същата година заема длъжността учител по латински език във Втора мъжка гимназия в София. Тук преподава до 1909 година, когато е назначен за командирован учител от Първа мъжка гимназия в Народния етнографски музей в София. В края на живота си е преводач на гръцки текстове в същия музей.[1][4]

Умира на 28 декември 1926 година в София.[1]

Ученикът му Тодор Влайков пише в спомените си за него:

Той е доста млад човек, с малка брадичка, с нежно лице, с поглед ясен, доста жив и подвижен, но и благ в същото време, и с мек, кадифен глас. Получил средното си и висше образование в Русия... неговият говор е с руско произношение, примесен начесто и с руски изрази. Обноските му към нас учениците са внимателни и добри, понякога дори и сърдечни. Нерядко той ни дава съвети как да се отнасяме помежду си и как да се държим пред хората.

Особено разположение проявява към учениците македонци, и най-вече към кукушаните. Защото и сам той е македонец – родом от град Дойран, който бил близо до Кукуш. И смята затова кукушаните един вид свои земляци...

Преподава ни Стаменов латински език... много добре го познаваше тоя език! Започваме изпърво с граматиката, суха наглед и твърде мъчна материя. Той я преподава с такова умение, че тя възбужда у нас жив интерес и ние я изучаваме с лекота и дори с увлечение.

Обичахме го Стаменова зарад неговите внимателни и дружески обноски към нас, ценяхме го като вещ преподавател по тоя най-важен предмет и уважавахме го като добър началник на учебното заведение и като голям авторитет, като най-учен измежду всичките преподаватели.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Стоиловъ, А. П. Георги Стаменовъ (1845 – 1926). // Македония I (68). София, 30 декември 1926. с. 4.
  2. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, стр. 277
  3. Трайков, Никола. Братя Миладинови – преписка, Издателство на БАН, София, 1964, стр. 66
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 609 – 610.
  5. Влайков, Тодор. Преподаването по латински в Софийската класическа гимназия през 1879–1881 г. Из „Преживяното“. // Катедра по класическа филология. Софийски университет. Посетен на 29 август 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония