Тресончани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Тресончани или тресанчани (на македонска литературна норма: Тресончани) са жителите на дебърското мияшко село Тресонче (Тресанче), днес в Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Тресонче[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Максим Ненов и Димитър Стефанов
Кръщелно свидетелство на Стефан Димков, издадено от свещеник Георги Щерев от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресанче, Дебърска епархия, 17 юни 1918 г.
Родени в Тресонче

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Кр. Терзиев (? – 1904), български революционер, куриер на Тресонския комитет на ВМОРО, заловен в 1904 година от войска в Лазарополе, измъчван, за да предаде четата на Даме Груве и загинал мъченически с извадени очи и счупени ръце[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Юруков (Юруковски, 1873 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Бадрев (1882 – 1929), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Софрониев Юруков (1895 - 1923), български учител, загинал в Септемврийското въстание

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Данаилов (? – 1882), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дамянов (1810 – 1860), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Николай Исаков Огнянов (ок. 1841 – 1861), племенник на Партений Зографски, през 1858 година с издръжката на Одеското българско настоятелство е ученик в Смоленската гимназия край Москва, където и умира[5]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Сарджо Брадина (1778 – 1889), български общественик и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Симон Юруков (Юруковски), български революционер от ВМОРО, селски войвода на четата от Тресонче[6][7]
  • Flag of Bulgaria.svg Сирма Кръстева (1773 – 1858), българска хайдутка

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Serbia.svg Томо Смилянич (1888 – 1969), сърбоманин, деец на сръбската пропаганда и фолклорист

Х[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Тресонче[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Евтим (Ефте, Ефто) Аврамов, 47-годишен, майстор бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Кипро (Киро, Кирю) Анастасов, 34 (35)-годишен, жител на Стара Загора, майстор бозаджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Апостолов, 23-годишен, майстор дюлгер, II клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандил Аврамов, 38 (39)-годишен, бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Алтов, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 дебърска дружина, ранен[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Аврамов, 56-годишен, майстор, основно образование, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамат Аврамов, 35-годишен, бозаджия, жител на Галичник, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Аврамов, 18 (19, 20)-годишен, бозаджия, халваджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Щилян Апостолов, 28-годишен, предприемач, II клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[13]

Починали в Тресонче[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Macedonia.svg Мирко Миронски (1930 – 2008), юрист и журналист от Социалистическа република Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  2. Христовъ, Апостолъ. Революционното дело - в: Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Македонска библиотека № 12, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 134. Посетен на 2017-01-02.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. Парцел 30. // София помни. Посетен на 2016-01-13.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.480.
  6. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот Предел. Општествено-економски и просветни прилики во периодот од 80-те години на XIX век до крајот на Првата Светска Војна. Скопје, Институт за национална историја, 1970. с. 337.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  11. а б в г „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония