Иван Юруков (Тресонче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Юруков.

Иван Юруков
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1951 г.
Документ на Галичнишкото околийско управление, подписан от секретаря Иван Юруков

Иван (Йован) Н. Юруков[1] или Юруковски[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юруков е роден в 1872 година[4] в Тресанче, Османската империя, днес Северна Македония. Получава основно образование[1] и работи като зидар в Сливен. Влиза във Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), привлечен от сливенския секретар на партията Михаил Кантарджиев. Участва и в дейнстта на македонската революционна емиграция. Учителят в Сливенската гимназия Петър Васков и Пейо Яворов го препоръчват на Гоце Делчев,[3] който през май 1901 година се среща с Юруков в хотел „Батенберг“ в София.[3][5] Юруков е изпратен от Делчев да оглави Галичкия революционен район,[5] като негови помощници са Мино Брадински и Динго П. Цветков, а по-късно и Гаврил Дингов и куриер Иван Кр. Терзиев.[6]

Юруков пристига в Битоля, където ръководителите на окръга му предават устав, квитанции, печат. Среща се с войводата Янаки Янев в Тресанче и започва организиране на района. Първи е организирано Тресанче после Гари, Лазарополе, Осой, Росоки, Галичник, Селце и манастирът „Свети Йоан Бигорски“ с Битуша. В 1902 година в района пристига върховисткият войвода Максим Ненов, братовчед на Юруков, с 9 четници да овладее района в полза на Върховния комитет. Юруков го привлича да остане като подвойвода на Янев. В началото на 1903 година Юруков работи за подготовката на въстание. На 19 юли заедно с куриера Йован Терзиев Върлески и Йован Гиновски от Галичник със 7 четници присига в Душегубица, където е Горското началство и Централния комитет. Там е инструктиран от Лука Джеров Галичка околия да не въстава на определения за въстанието ден 20 юли, а да помага материално. Юруковски организира чета за връзка с Началството в Душегубица и изпраща 12 топа, изработени в Бигорския манастир, както и четите от Галичкия район - на Янаки Янев, Кръстьо Алексов, Тале Церча, Ташко Сушички, Йован Пендор, Йован Гиновски и на Павле Караасан.[3]

След потушаването на въстанието, остава сред населението, за да поддържа духа и да постави основите на реорганизирането. На 28 септември 1904 година в Тресанче при Юруков пристигат Даме Груев с войводите Христо Узунов, Арсо Мицков, Деян Димитров и Янаки Янев и участват в двудневна конференция за преорганизиране на Галичкия район. На 29 септември се местят в Селце, Юруков изпраща писма на Груев до Кичево и Дебър по куриер, който обаче е заловен и казва, че Груев е в Тресанче. На 30 септември вместо Йован Юруков е арестуван районният куриер, който също се казва Йован Терзиев, и който след изтезания казва, че Груев е в Селце. При пристигането на аскера до Селце обаче Терзиев изкрещява предупредително, заради което е ослепен с ножове и после заклан. След сражение нелегалните дейци успяват всички да се оттеглят.[3]

Юруков работи нелегално до Младотурската революция в 1908 година.[3]

След Младотурската революция става член на Съюза на българските конституционни клубове и оглавява клуба в Тресанче.[2] Председател на Клуба на българските учители.[7] По-късно той твърди, че е бил член на Народната федеративна партия (българска секция).[3] В 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е изтезаван от властите.[2] Става нелегален и в 1911 година е принуден да бяга в България.[3]

При избухването на Балканската война на 1 октомври 1912 година постъпва като доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Първа и в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина. С Опълчението изкарва и Балканската и Междусъюзническата война и е уволнен на 10 август 1913 г.[1] По време на Първата световна война, когато родният му край е освободен от българската армия, Иван Юруков, е секретар на Галичнишката околия, оглавена от Апостол Фръчковски.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
  2. а б в Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  3. а б в г д е ж з Фељтон „Илинденски сведоштва“: Јуруковски Јован (5). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г. (на македонска литературна норма)
  4. Към 1901 е 29-годишен, а към 1912 е 39-годишен.
  5. а б Тодоровски, Глигор. Малореканскиот Предел. Општествено-економски и просветни прилики во периодот од 80-те години на XIX век до крајот на Првата Светска Војна. Скопје, Институт за национална историја, 1970. с. 337. (на македонска литературна норма)
  6. Христовъ, Апостолъ. Революционното дело - в: Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Македонска библиотека № 12, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 134, 138. Посетен на 2 януари 2017.
  7. Извори за българската етнография, том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900 - 1912. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 9544307850. с. 431.
     Портал „Македония“         Портал „Македония