Апостол Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Апостол Фръчковски)
Jump to navigation Jump to search
Апостол Христов
български иконописец и революционер
Apostol Hristov Frachkov.jpg
Роден
1877 г.
Починал
1947 г. (70 г.)
Апостол Фръчковски в Общомедия

Апостол Христов Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, един от последните представители на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в Галичник, тогава в Османската империя. Син е на видния зограф Христо Макриев.[1] От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат Епифаний Христов. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за църкви в Карлово („Свети Никола“, 1891-1892), Медвен, Ичера, Градец (1892), Жеравна (1893), Сливен („Света Богородица“, заедно с чичо си Кузман Блаженов), Горна Оряховица (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), Лясковец (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), Севлиево (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и Овентия Исачев). Към 1898-1899 година заедно с Георги Исачев рисува църкви в Румъния (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентия Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.[2] През 1899 година рисува кубето на църквата „Свети Никола“ в Златарица.[3], след което рисува икони за църквата „Рождество Богородично“ в Елена. До 1902 година работи в Еленска околия.[2]

Павел Караасанов, Ташко Цветков и Апостол Фръчковски

Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в Дебърско и за време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Галичко-Реканския революционен район.[4]

След потушаването на въстанието се установява в България, като в Ловеч заедно с брат си и дрги зографи иконописва целия иконостас на църквата „Света Троица“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в Македония.[2] Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „Дебърски глас“ и „Зора“.

Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), Арбанаси (1905, манастир „Свети Никола“), Свищов (1906, „Света Троица“), рисува икони за църкви в Поликраище (1909), Енидже Вардар (1909, „Св. Св. Кирил и Методий“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди Първата световна война участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в Ксанти, за църкви в Добрич, Пирдоп, Оряхово, Иваняне, Драганово, Горна Оряховица, Луковит, както и в изографисването на църкви в Стара Загора („Свети Димитрий“), Пловдив („Свети Георги“ и „Света Параскева“), Ихтиман (1914, „Света Богородица“), Ветрен, Пазарджик, Беглеж.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[5][6] По време на Първата световна война, когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.[7] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[8]

Зографският надпис в Гложенския манастир

През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[9] В същата година заедно със сина си Христо Апостолов изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[10]

За църквата „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.[11][12] След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в Пещера, Трън (1930), Горна Оряховица (1932), Ямбол (1933), Тетевен (1937, „Всех светих“), Дорково, Кубрат (1939), Пловдив, София, Русе („Свети Георги“), Орхание, Гложене и Гложенския манастир (1943-1944), където работи със сина си Христо, с Георги Исачев и Георги Алексиев, Калотина, Брезник, Златна Панега (1944) и други. През 1946 година се парализира.[2]

Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „Свети Спас“, изгорели на 30 март 1944 година.[13]

Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година[14][15] Оставя спомени.[16] в София.[17]

Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.[18]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
Евтим Траянов
 
Велян Траянов
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
 
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
Дамян Христов
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
 
 
 
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 212.
  2. а б в г д Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род, Исторически преглед, година XLVII, 1991, бр. 1, с. 76-79.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 221.
  4. Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991. с. 106.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 760.
  6. Николова, Ваня. Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители. // Факел, 2014-02-20. Посетен на 2015-04-30.
  7. Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род. // Радио верига Фокус, 2011-02-12. Посетен на 2015-04-30.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 606-607.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 122.
  10. Църква „Свети Георги“. // Бяла: Култура и изкуство. Посетен на 2016-01-07.
  11. Църква Свети Великомъченик Мина. // Туристическа дестинация Кюстендил. Посетен на 2015-12-13.
  12. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  13. Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка. // Българска патриаршия: Българска православна църква. Посетен на 2015-12-12.
  14. Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“
  15. Спомени на Апостол Фръчковски
  16. Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991. с. 106, 108.
  17. Парцел 65. // София помни. Посетен на 2018-04-18.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.684, 687.
     Портал „Македония“         Портал „Македония