Направо към съдържанието

Апостол Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Апостол Фръчковски)
Апостол Христов
български иконописец и революционер
Роден
1877 г.
Починал
1947 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Апостол Христов в Общомедия

Апостол Христов Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, един от последните представители на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в Галичник, тогава в Османската империя. Син е на видния зограф Христо Макриев.[1] От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат Епифаний Христов. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „Свети Никола“ в Карлово, (1891-1892), Медвен, Ичера, Градец (1892), Жеравна (1893), Сливен („Света Богородица“, заедно с чичо си Кузман Блаженов), Горна Оряховица (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), Лясковец (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), Севлиево (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и Овентий Исачев). Към 1898-1899 година заедно с Георги Исачев рисува църкви в Румъния (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.[2] През 1899 година рисува кубето на църквата „Свети Никола“ в Златарица.[3], след което рисува икони за църквата „Рождество Богородично“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.[2]

Павел Караасанов, Ташко Цветков и Апостол Фръчковски

Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в Дебърско и за време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Галичко-Реканския революционен район.[4][5]

След потушаването на въстанието се установява в България, като в Ловеч заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „Света Троица“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в Македония.[2] Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „Дебърски глас“ и „Зора“.

Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), Арбанаси (1905, манастир „Свети Никола“), Свищов (1906, „Света Троица“), рисува икони за църкви в Поликраище (1909), Енидже Вардар (1909, „Св. св. Кирил и Методий“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди Първата световна война участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в Ксанти, за църкви в Добрич, Пирдоп, Оряхово, Иваняне, Драганово, Горна Оряховица, Луковит, както и в изографисването на църкви в Стара Загора („Свети Димитрий“), Пловдив („Свети Георги“ и „Света Параскева“), Ихтиман (1914, „Света Богородица“), Ветрен, Пазарджик, Беглеж.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[6][7] По време на Първата световна война, когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.[8] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]

Апостол Фръчковски като околийски началник на Галичник, 1917 година
Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов
Зографският надпис в Гложенския манастир

През 1923 година като делегат от Реканското македонско братство е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[10] В същата година заедно със сина си Христо Апостолов изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[11][12]

За църквата „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.[13][14] След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в Пещера, Трън (1930), Горна Оряховица (1932), Ямбол (1933), Тетевен (1937, „Всех светих“), Дорково, Кубрат (1939), Пловдив, София, Русе („Свети Георги“), Орхание, Гложене и Гложенския манастир (1943-1944), където работи със сина си Христо, с Георги Исачев и Георги Алексиев, Калотина, Брезник, Златна Панега (1944) и други. През 1946 година се парализира.[2]

Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „Свети Спас“, изгорели на 30 март 1944 година.[15]

Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година[16] в София.[17]Оставя спомени. [18]

Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.[19]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 
  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 212.
  2. а б в г д Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
  4. Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991. с. 106.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 488.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  7. Николова, Ваня. Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители // Факел, 20 февруари 2014. Посетен на 30 април 2015.
  8. Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига Фокус, 12 февруари 2011. Посетен на 30 април 2015.
  9. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606 - 607.
  10. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
  11. Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Архивиран от оригинала на 2021-02-02. Посетен на 7 януари 2016.
  12. Църква „Свети Георги“ // Бяла: Култура и изкуство. Архивиран от оригинала на 2007-10-09. Посетен на 7 януари 2016.
  13. Църква Свети Великомъченик Мина // Туристическа дестинация Кюстендил. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 декември 2015.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  15. Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка // Българска патриаршия: Българска православна църква. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
  16. Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“, архив на оригинала от 5 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm, посетен на 24 февруари 2009 
  17. Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  18. Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991.
  19. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 684, 687.