Свети Георги (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Rousse St Georgi Church.jpg
Map of Ruse.png
43.8369° с. ш. 25.957° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Русе
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Русе
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Русенска
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1841 – 1843 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Великомъченик Георги“ е църква в град Русе, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква, изгорена по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Феликс Каниц пише, че църквата „Свети Георги“ е по-стара от „Света Троица“.

През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм „Свети Георги“. Последвали многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православният храм. На 25 март 1841 г. султан Абдул Меджид I издал ферман, с който се разрешавало да бъде построен храм на мястото на стария. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30 януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Строежът се ръководел от майстор Пено Никеоглу от град Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско.

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Великомъченик Георги“ е с размери – дължина 32 метра и ширина 14 метра и е вкопана около два метра в земята. Тя е трикорабна базилика с три олтара: централен „Свети Георги“, северен „Свети Димитрий Басарбовски“ и южен „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Средният кораб е отделен от двата странични с по шест дървени колони от двете страни. Храмът е изографисан от Апостол Христов от София през 1924 г. През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, работена от професор Николай Кожухаров и художника Цанко Василев. Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от село Божковци и Божко Стойков от Тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския манастир и Каранвърбовския манастир „Света Марина“. Сегашният иконостас е изработен от професор Иван Травницки. Монтиран е на днешното си място през февруари – март 1930 г. На него са поставени икони, рисувани от Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков. В храма са запазени иконите от стария иконостас. Те са рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г. В храма богомолците влизали през джамлък /остъкление/, покрито с керемиди. То имало северна и южна врата. През 1939 г. пред храма е построена камбанария с параклис „Свети Иван Рилски“, по проект на инженер Васил Роглев.

В най-високата част е поставена камбана, тежаща 445 кг. Днешната камбанария е построена с камъните от старата. Изградена е през 1904 г. по проект на градския инженер Едуард Винтер. Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена за времето си модерно – с мушами по пода и транспаранти по прозорците. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и функционира до април 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: „желти“ по 8 лева килограма, „белите“ по 10 лева и „пъстри“ за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция. Електричеството в храма е прокарано през 1924 г., а телефонният пост е открит през 1937 г.

Църквата имала две погребални коли, наричани „дрикове“. През 1904 г. използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на Доростолски и Червенски митрополит Михаил през май 196 г. След няколко години дрика е продаден в Разград. През 1867 г. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов било създадено първото в Русе „Дружество за поддържане на бедни ученици“. То имало около 250 члена и издържало 20 ученика. Четири години след създаването му е преименувано „Дружество братство“.

С решение на Общинския съвет през 2002 г. 6 май – денят на Свети Георги – е определен за празник на Русе.

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафов, В. архим., Църквата „Свети Великомъченик Георги“ Русе, Русе 2002, тираж 1000 бр., 45 страници.
  • Мутафов, В. архим., 160 години православен храм „Св. великомъч. Георги“, сп. „Пристан“ 2 (2003), с. 6 – 7.
  • Информация