Свети Георги (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Rousse St Georgi Church.jpg
Местоположение в Русе
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Русе
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Русенска
Архиерейско наместничество Русенско
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане 1841 – 1843 г.
Статут действащ храм

„Свети Великомъченик Георги“ е църква в град Русе, България.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква, изгорена по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година.[1]

При своето посещение в Русе през 1640 година католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Феликс Каниц пише, че църквата „Свети Георги“ е по-стара от „Света Троица“.

През 1837 година настоятелството на храма „Света Троица“ отпуска заем, за да започне строителството на днешния храм „Свети Георги“. Следват многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православният храм. На 25 март 1841 година султан Абдул Меджид I издава ферман за построяване на храм на мястото на стария. Строежът на църквата започва в 1841 година и завършва на следващата година. Освещаването става на 30 януари 1843 година епископ Синесий Червенски. Строежът се ръководи от тревненския майстор Пено Никеоглу, а строителните работници са от Тревненско и Габровско.

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Великомъченик Георги“ е с дължина 32 метра и ширина 14 метра и е вкопана около два метра в земята. В архитектурно отношение е трикорабна базилика с три олтара: централен, посветен на Свети Георги, северен, посветен на Свети Димитрий Басарбовски и южен, посветен на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Трите кораба са разделени с по шест дървени колони от двете страни.[1]

Храмът е изписан от дебърския майстор Апостол Христов от София в 1924 година.[1][2] В 1958 година обаче стенната иконопис е заменена с нова, дело на професор Николай Кожухаров и художника Цанко Василев.[1]

Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от село Божковци и Божко Стойков от тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския манастир и Каранвърбовския манастир „Света Марина“. Сегашният иконостас е изработен от професор Иван Травницки. Монтиран е на днешното си място през февруари – март 1930 година. Иконите на него са дело на Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков. В храма са запазени и иконите от стария иконостас, рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий Папавитанов от Тревненската живописна школа през 1842 година.[1]

В храма богомолците влизали през джамлък, покрит с керемиди. Той имал северна и южна врата. През 1939 година пред храма е построена камбанария с параклис „Свети Иван Рилски“, по проект на инженер Васил Роглев.

В най-високата част е поставена камбана, тежаща 445 kg. Днешната камбанария е построена с камъните от старата. Изградена е в 1904 година по проект на градския инженер Едуард Винтер.

Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е в 1909 година и е обзаведена за времето си модерно – с мушами по пода и транспаранти по прозорците. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита в 1892 година и функционира до април 1930 година. В 1914 година свещите били три вида: „желти“ по 8 лева килограма, „белите“ по 10 лева и „пъстри“ за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция. Електричеството в храма е прокарано в 1924 година, а телефонният пост е открит в 1937 година.

Църквата имала две погребални коли, наричани „дрикове“. През 1904 година използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на митрополит Михаил Доростолски и Червенски през май 1961 година. След няколко години дрика е продаден в Разград. В 1867 година. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов е създадено първото в Русе Дружество за поддържане на бедни ученици. То имало около 250 члена и издържало 20 ученика. Четири години след създаването му е преименувано Дружество „Братство“.

С решение на Общинския съвет през 2002 година 6 май – денят на Свети Георги – е определен за празник на Русе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафов, В. архим., Църквата „Свети Великомъченик Георги“ Русе, Русе 2002, тираж 1000 бр., 45 страници.
  • Мутафов, В. архим., 160 години православен храм „Св. великомъч. Георги“, сп. „Пристан“ 2 (2003), с. 6 – 7.
  • Мутафов В., История на храмовете в Русенска епархия, Русенска духовна околия и епархийските манастири, Първа част, Силистра 2019, с. 31.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Храм "Свети Георги" - Русе. // Опознай.bg, 18 май 2015 г. Посетен на 22 януари 2021 г.
  2. Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род. // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония