Христо Апостолов (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Апостолов.

Христо Апостолов
български иконописец
Роден
1896 г.
Починал
1963 г. (67 г.)
Семейство
Подпис

Христо Апостолов Фръчковски е български иконописец, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Апостолов произхожда от село Галичник, Дебърско и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. Баща му е видният революционер и зограф Апостол Фръчковски. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[2][3]

През 1930 година участва в изографисването на църквата в Трън.[4] В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, Георги Исачев, Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „Свети Никола“ в Златарица.[5] В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и Георги Алексиев изписва храма на Гложенския манастир.

Апостолов е автор на иконите в храмовете „Свети Иван Рилски“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на Георги Богданов.[6] След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „Свето Преображение Господне“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.[7] На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „Свети Георги“ в Сандански.[8]

В 1952 година заедно с Георги Исачев довършва стенописите в храма „Света Троица“ във велинградския квартал Каменица.[9]

Умира в 1963 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига „Фокус“, 7 януари 2016. Посетен на 12 февруари 2011.
  2. Църква „Свети Георги“ // Бяла: Култура и изкуство. Архивиран от оригинала на 2007-10-09. Посетен на 7 януари 2016.
  3. Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Архивиран от оригинала на 2021-02-02. Посетен на 7 януари 2016.
  4. Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
  5. Маслянкова, Здравка, Даниел Йорданов. С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски“ // Янтра Днес, 18 юни 2014. Посетен на 7 януари 2016.
  6. Проданов, Славчо. За храм „Свети Йоан Рилски“ гр. Търговище // Варненска и Великопреславска митрополия. Посетен на 7 януари 2016.
  7. В Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител // Късна пролет. Посетен на 7 януари 2016.
  8. Църква „Свети Георги“ – Сандански // Сандански. Туристически справочник. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 7 януари 2016.
  9. Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ // Велинград – οnline. Архивиран от оригинала на 2022-08-08. Посетен на 2016-01-07.