Света Троица (Каменица)
| „Света Троица“ | |
 | |
 Местоположение в Каменица | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Каменица |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Архиерейско наместничество | Пещерско |
| Изграждане | 1816 г. |
| „Света Троица“ в Общомедия | |
„Света Троица“ е православен храм, разположен в Каменица, северния квартал на Велинград, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена в 1816 година в Каменица – единственото християнско село в Чепинската котловина – на мястото на малък вкопан каменен параклис без прозорци. Инициативата за построяване на по-голяма църква е на поп Ангел, а средствата и труда са на цялото население на селото.[1] В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида и двускатен покрив. Страничните кораби са отделени от централния с колонади от по четири масивни каменни колони.[2] През 1869 година е изграден притвор с женска църква над него, отделена от наоса с дървена решетка.[1]
В 1823 година в нея е открито първото килийно, а по-късно и светско училище в района. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.[3]
В 1876 година в храма се заклеват участниците в Априлското въстание и църквата служи за укриване на оръжие[1] на Каменишкия революционен комитет, ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов).[2]
В 1891 година, вече в Княжество България, е изградена камбанарията в северната част на църковния двор, като майстор е Атанас Ан. Козов от Пещера. Камбаните са дело на видния камбанолеар Димитър Велеганов от Банско. Първата малка камбана е от 1890 година, дар от Стою Малинов и синовете му Илия и Димитър, а втората по-голяма е от 1897 година и е с изображение на Възкресение Христово и от четирите страни по един от евангелистите.[1]
В 1929 година църквата е електрифицирана, а в 1938 година е направен вътрешен ремонт. В 1939 година са изписани сводът на наоса, част от олтара и парапетът на балкона. Иконостасът и иконите са подменени с нов дървен, без дърворезба, дело на руснака, женен в Каменица, Александър Байков. Негово дело са и троновете в църквата, а иконите са изписани от Петър Джамджиев с помощта на Асен Дончев – и двамата от Пловдив. Стенописите в храма са довършени в 1952 година от видните дебърски майстори Христо Апостолов и Георги Исачев.[1]
В 1954 година в храма е започната музейна сбирка.[1]
- Стенописи на Христо Апостолов и Георги Исачев, 1952 г.
-
Свети Апостол Тома -
Бог Саваот на тавана -
Херувим -
Св. св. Кирил и Методий -
Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ // Велинград – οnline, 14 юни 2011 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-08. Посетен на 29 август 2019 г.
- ↑ а б в „Св. Троица“ – гр. Велинград // Свети места. Посетен на 29 август 2019 г.
- ↑ Жлеглов, Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането. Пазарджик, ИК „Белопринт“, 1996. с. 122 – 123.
