Преображение Господне (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Свето Преображение Господне“ е първата и досега най-голяма енорийска църква на православните българи в квартал Лозенец в София, България.

Издигнат е в 1928 г. като трикорабен с трансепт при входа и камбанария. Храмът е унищожен от Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 година.

През 1945 г. за възстановяването на храма съдейства Екзарх Български и Митрополит Софийски Стефан І. Възстановен е през лятото и есента на 1945 г. като новопостроеният храм е по-дълъг и по-висок от стария, но и досега още не е напълно изписан и зографисването му продължава с набрани дарения. В поставената за възстановяването плоча, се чете, че ктитори на възстановения след бомбардировката храм са свещеник Георги Стефанов и настоятелите. Архитект е Тодор Азманов, а Павел Тодоров е майстор-строител. Първоначално храмът е с един Свети Престол, днес е с два. В централния Престол е вложена частица от светите мощи на св. Йоан Кръстител. Влагането на светите мощи и освещаването на храма става на 25 юни 1955 г. от Патриарх Кирил Български. Северният Престол (останал от стария храм) е осветен в чест на Светия Кръст Господен – 14 септември, същата година. В него са вложени мощи на св. мъченик Трифон. На 8 септември 1957 година руската общност от Лозенец издейства да се донесе от град Киев частица от светите мощи на света великомъченица Варвара и тогава е устроен параклис на светицата, който при строежа на новата камбанария е разширен и обособен като отделна капела.

Празничния ден на храма е 6 август, денят в който Светата Българска Православна Църква чества Преображение. Негово Светейшество Софийският митрополит и патриарх Български по традиция посешава храма „Преображение Господне“ на празника му и се отслужва „Патриаршеска света Литургия“.[1], честват се тържествено и дните на Св. Варвара, Св. вмч Трифон и Св. Йон Кръстител. Храмът активно работи с децата и младежта, има хор от млади хора, в обширния му двор е направена градина за родителите с детска площадка за малките.

Четири от иконостасните икони – тези на Исус Христос, Света Богородица, храмовата икона Преображение Господне и иконата на Свети Йоан Кръстител, както и 52 малки икони са дело на Господин Желязков. Шест големи и шест малки икони са дело на дебърския майстор Христо Апостолов, който реставрира и оцелелите от бомбардировката икони. Иконите на Свети Николай и Свети Мина са рисувани от Черкезов през 1928 година.[2]

Храмът е към Софийска духовна околия на Софийската епархия. Църквата се намира се на ул. ”Ралица” № 2 при Перловската река недалеч от НДК.

Източници, литература и Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България