Кремиковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кремиковски манастир
„Свети Георги“
Двора на манастира с двете църкви
Двора на манастира с двете църкви
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7972° с. ш. 23.507° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Кремиковци, България
Изграждане 14 век
Съвременен статут Паметник на културата
Кремиковски манастир
„Свети Георги“
в Общомедия

Кремиковският манастир „Свети Георги е български православен манастир.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 km северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.[1] От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.

Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през 17 век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.

Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17 – 18 век.

В 1876 г. манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.

В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.

Иконостасът на новата църква „Свети Георги“, построена в 1926 г., е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.