Лозенец (квартал на София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.
| Лозенец | |
| — квартал на София — | |
 | |
  Лозенец  Лозенец | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Лозенец |
| Лозенец в Общомедия | |
„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от центъра на града и заемащ северната, най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг-югоизток от центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.[1]
На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.[1]
На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.[1]
Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На западната граница на квартала се намират останките от античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на града името Триадица.[3]
До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.[4]
В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).[4]
През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на дружество „Работник“.[5] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорна) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.
По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.
Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец“ и „Горни Лозенец“. Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век.[6] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Първата къща е построена от юриста, писател, общественик и народен представител Минчо Дилянов. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.
В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.
В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум“, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков“ 4 е старата телевизионна кула на София, сега сграда на Българското национално радио.
Православна енорийска църква в квартала е „Преображение Господне“ – на ул. „Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът „Въздвижение на св. Кръст Господен“, който се намира в местността „Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Джеймс Баучер“. Софийската духовна семинария има собствена църква – „Свети Йоан Рилски“.
Градоустройство
[редактиране | редактиране на кода]В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3 – 4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.
Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]На територията на квартала се намират:
- Университет по архитектура, строителство и геодезия – бул. „Хр. Смирненски“ 1;
- Факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
- Биологически факултет – бул. „Драган Цанков“ 8
- Физически факултет – бул. „Джеймс Баучер“ 5
- Факултет по математика и информатика – бул. „Джеймс Баучер“ 5
- Химически факултет – бул. „Джеймс Баучер“ 1
- Медицински факултет – ул. Козяк 1.
В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:
- Национална финансово-стопанска гимназия, ул. „Розова долина“ 1;
- Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, ул. „Бигла“ 52;
- 35-о Средно езиково училище „Добри Войников“, ул. „Добри Войников“ 16;
- Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, бул. „Евлоги Георгиев“ 34
- Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“, бул. „Черни връх“ 37;
- Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“, пл. „Велчова завера“ 2;
- 21 СОУ „Христо Ботев“, ул. „Люботрън“ 12;
- Частна професионална гимназия „Банкер“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 44;
- Професионален моден колеж АРТ-Авангард, ул. „Света гора“ 17;
- Професионална гимназия по мениджмънт в спорта и туризма, ул. „Димитър Димов“ 13;
- Професионално училище за охранители „Балкан Секюрити“, ул. „Богатица“ 10 – 12;
- 107 ОУ „Хан Крум“, ул. „Димитър Димов“ 13;
- 120-о ОУ „Георги Раковски“, пл. „Папа Йоан Павел II“ 7;
- 122-ро ОУ „Николай Лилиев“, ул. „Презвитер Козма“ 2;
- 139-о ОУ „Захарий Круша“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 44;
- ОУ с ранно чуждоезиково обучение „Д-р Петър Берон“, ул. „Черни връх“ 67;
- ОУ с ранно чуждоезиково обучение „Българско школо“, ул. „Екатерина Нанчева“ 1;
- Шесто помощно училище, ул. „Русалийски проход“ 12;
- Детска градина 19, бул. „Хр. Смирненски“ 36;
- Детска градина 92, ул. „Розова долина“ 12А;
- Частна детска градина „Алиса“, ул. „Вежен“ 3
- Детска градина 141, ул. „Света гора“ 32
Здравеопазване и администрация
[редактиране | редактиране на кода]- ДКЦ 13, ул. „Д. Хаджикоцев“ 20
- Университетска болница „Лозенец“, ул. „Козяк“ 1
- Частна АГ клиника „Свети Лазар“, ул. „Симеоновско шосе“
- Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда
- НЗОК, ул. „Кричим“ 1
Административната сграда на община „Лозенец“ е на бул. „Васил Левски“ 2, а 4-то РПУ е на ул. „Крум Попов“ 57.
Свободно време и спорт
[редактиране | редактиране на кода]В района на квартал „Лозенец“ се намират:
- Софийския зоопарк
- Хотел „Кемпински Зографски“
- Хотел „Хемус“
- Хотел „Лозенец“
- Хотел „Хилтън“
- Местността „Кръста“
- Водната кула
- Плувният и спортен център „Спартак“
- Национален музей „Земята и хората“
- Къщата музей „Димитър Димов“
- Читалищата „Пробуда“, „Г. С. Раковски“ и „Пенчо Славейков“
- Парк център София
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:
- трамваи: 10, 12, 15, 18
- автобуси: 67, 88, 94, 102, 109, 120
- тролейбус: 7
- Линия М2 на метрото
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „Акация“ | Акация (Acacia), род растения | Карта |
| „Ангел Гергов“ | Ангел Гергов (1895 – ?), комунистически деец | Карта |
| „Арсеналски“ | Софийски арсенал, местен обект | Карта |
| „Архитект Йордан Миланов“ | Йордан Миланов (1867 – 1932), архитект | Карта |
| „Атанас Дуков“ | Атанас Дуков (1857 – 1919), революционер и офицер | Карта |
| „Бабуна планина“ | Бабуна, планина в Северна Македония | Карта |
| „Беломорски проход“ | Беломорски проход, проход в Родопите | Карта |
| „Бигла“ | Бигла, планина в Северна Македония | Карта |
| „Бисер“ | ? | Карта |
| „Богатица“ | ? | Карта |
| „Болград“ | Болград, град в Украйна | Карта |
| „Борис Пожаров“ | Борис Пожаров (1866 – 1942), актьор | Карта |
| „Борова гора“ | Местен обект | Карта |
| „Бреза“ | Бреза (Betula), род растения | Карта |
| „Бряст“ | Бряст (Ulmus), род растения | Карта |
| „Бунтовник“ | ? | Карта |
| „Бяла“ | ? | Карта |
| „Васил Кирков“ | Васил Кирков (1870 – 1931), актьор | Карта |
| „Ведрина“ | ? | Карта |
| „Вежен“ | Вежен, връх в Стара планина | Карта |
| „Велчова завера“ | Велчова завера (1835), заговор за въстание | Карта |
| „Вискяр планина“ | Вискяр, планина в Западна България | Карта |
| „Вишнева“ | Вишна (Prunus cerasus), вид растения | Карта |
| „Връх Вола“ | Околчица, връх в Стара планина | Карта |
| „Галичица“ | Галичица, планина в Северна Македония и Албания | Карта |
| „Голо бърдо“ | Голо бърдо, планина в Западна България | Карта |
| „Гороцвет“ | Гороцвет (Adonis), род растения | Карта |
| „Горски пътник“ | „Горски пътник“, поема на Георги Раковски | Карта |
| „Гребен планина“ | Гребен, планина в Западна България и Сърбия | Карта |
| „Д-р Марин Русев“ | Марин Русев (1864 – 1935), военен лекар | Карта |
| „Деница“ | ? | Карта |
| „Джеймс Баучер“ | Джеймс Баучер (1850 – 1920), ирландски журналист | Карта |
| „Димитър Димов“ | Димитър Димов (1909 – 1966), писател | Карта |
| „Димитър Търкаланов“ | Димитър Търкаланов, политик | Карта |
| „Димитър Хаджикоцев“ | Димитър Хаджикоцев (1846 – 1895), политик | Карта |
| „Добри Войников“ | Добри Войников (1833 – 1878), писател | Карта |
| „Добър юнак“ | Юнак, фолклорен персонаж | Карта |
| „Драгалевска“ | Драгалевци, квартал на София | Карта |
| „Драган Цанков“ | Драган Цанков (1828 – 1911), политик | Карта |
| „Евлоги и Христо Георгиеви“ | Евлоги Георгиев (1819 – 1897), търговец Христо Георгиев (1824 – 1872), търговец | Карта |
| „Елин Пелин“ | Елин Пелин (1877 – 1949), писател | Карта |
| „Елин връх“ | Елин връх, връх в Родопите | Карта |
| „Журналист“ | Журналист, професия | Карта |
| „Зелено дърво“ | ? | Карта |
| „Златен рог“ | ? | Карта |
| „Златовръх“ | Златовръх, връх в Северна Македония | Карта |
| „Зорница“ | Венера, планета | Карта |
| „Иглика“ | Иглика (Primula), род растения | Карта |
| „Йоан Екзарх“ | Йоан Екзарх (IX – X век), писател | Карта |
| „Йоан Павел II“ | Йоан Павел II (1820 – 2005), полски духовник | Карта |
| „Йосиф Обербауер“ | Йозеф Обербауер (1853 – 1926), австрийски инженер и художник | Карта |
| „Йосиф Петров“ | Йосиф Петров (1909 – 2004), поет и политик | Карта |
| „Калиакра“ | Калиакра, нос на Черно море | Карта |
| „Кап. Тодор Ночев“ | Тодор Ночев (? – 1912), офицер | Карта |
| „Капитан Андреев“ | Никола Андреев (1876 – 1912), офицер | Карта |
| „Карамашев“ | ? | Карта |
| „Кожух планина“ | Кожух, планина в Северна Македония и Гърция | Карта |
| „Козяк“ | Козяк, планина в Северна Македония и Сърбия | Карта |
| „Кокиче“ | Кокиче (Galanthus), род растения | Карта |
| „Кораб планина“ | Кораб, планина в Северна Македония и Албания | Карта |
| „Котел“ | Котел, град в източна България | Карта |
| „Криволак“ | Криволак, село в Тиквешко, Северна Македония | Карта |
| „Кричим“ | Кричим, град в Южна България | Карта |
| „Крум Попов“ | Крум Попов (1892 – 1923), политик | Карта |
| „Кръстьо Сарафов“ | Кръстьо Сарафов (1876 – 1952), актьор | Карта |
| „Лале“ | Лале (Tulipa), род растения | Карта |
| „Липа“ | Липа (Tilia), род растения | Карта |
| „Лозенец“ | Лозенец, квартал на София | Карта |
| „Лозенска планина“ | Лозенска планина, планина в Западна България | Карта |
| „Любата“ | Долна Любата и Горна Любата, село в Босилеградско, Сърбия | Карта |
| „Люботрън“ | Люботрън, връх в Шар планина | Карта |
| „Майор Томпсън“ | Франк Томпсън (1920 – 1944), британски офицер | Карта |
| „Мала планина“ | Мала планина, планина в Западна България | Карта |
| „Малуша“ | Малуша, връх в Стара планина | Карта |
| „Миджур“ | Миджур, връх в Стара планина | Карта |
| „Милевска планина“ | Милевска планина, планина в България и Сърбия | Карта |
| „Милин камък“ | Милин камък, рид в Западния Предбалкан | Карта |
| „Минзухар“ | Минзухар (Crocus), род растения | Карта |
| „Митрополит Кирил Видински“ | Кирил Скопски (1832 – 1914), духовник | Карта |
| „Момин кладенец“ | „Момин кладенец“, местност и хижа в Западна България | Карта |
| „Неразделни“ | „Неразделни“, стихотворение на Пенчо Славейков | Карта |
| „Никола Й. Вапцаров“ | Никола Вапцаров (1909 – 1942), поет | Карта |
| „Никола Козлев“ | Никола Козлев (1824 – 1902), революционер и поет | Карта |
| „Николай Лилиев“ | Николай Лилиев (1885 – 1960), поет | Карта |
| „Орлово гнездо“ | „Орлово гнездо“, местност в Стара планина | Карта |
| „Орфей“ | Орфей, герой от древногръцката митология | Карта |
| „Пейо К. Яворов“ | Пейо Яворов (1878 – 1914), поет | Карта |
| „Пеловраг“ | Половрак, връх в Лозенска планина | Карта |
| „Персенк“ | Голям Персенк, връх в Родопите | Карта |
| „Петър Станчев“ | Петър Станчев (1893 – 1925), революционер | Карта |
| „Плана планина“ | Плана, планина в Западна България | Карта |
| „Плачковица“ | Плачковица, планина в Северна Македония | Карта |
| „Попово“ | Попово, град в Североизточна България | Карта |
| „Презвитер Козма“ | Презвитер Козма (X век), писател | Карта |
| „Проф. Васил Геров“ | Васил Геров (1904 – ?), инженер | Карта |
| „Проф. Х. Тачев“ | Харалампи Тачев (1875 – 1944), художник | Карта |
| „Проф. д-р Желязко Христов“ | Желязко Христов (1948 – 2010), профсъюзен деец | Карта |
| „Равнец“ | Равнец (Achillea), род растения | Карта |
| „Развигор“ | Развигор, вид вятър | Карта |
| „Ралица“ | Ралица (Consolida), род растения | Карта |
| „Ран Босилек“ | Ран Босилек (1886 – 1958), писател | Карта |
| „Резньовете“ | Резньовете, върхове на Витоша | Карта |
| „Розова долина“ | Розова долина, долина в Централна България | Карта |
| „Руй планина“ | Руй, планина в България и Сърбия | Карта |
| „Сава Огнянов“ | Сава Огнянов (1876 – 1933), актьор | Карта |
| „Св. Теодосий Търновски“ | Теодосий Търновски (1300 – 1363), духовник | Карта |
| „Света гора“ | Света гора, полуостров в Гърция | Карта |
| „Свети Наум“ | Наум Преславски (830 – 910), духовник | Карта |
| „Свети Седмочисленици“ | Седмочисленици, група православни светци | Карта |
| „Симеоново“ | Симеоново, квартал на София | Карта |
| „Синчец“ | Синчец (Scilla), род растения | Карта |
| „Славище“ | Славище, котловина в Северна Македония | Карта |
| „Стара стена“ | Римска стена, местен обект | Карта |
| „Стоян Заимов“ | Стоян Заимов (1853 – 1932), революционер | Карта |
| „Стоян Михайловски“ | Стоян Михайловски (1856 – 1927), писател | Карта |
| „Стрелча“ | Стрелча, град в Централна България | Карта |
| „Трепетлика“ | Трепетлика (Populus tremula), вид растения | Карта |
| „Университетска“ | Софийски университет, висше училище в София | Карта |
| „Хелзинки“ | Хелзинки, столицата на Финландия | Карта |
| „Христо Смирненски“ | Христо Смирненски (1898 – 1923), поет | Карта |
| „Цанко Церковски“ | Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик | Карта |
| „Цветна градина“ | Местен обект | Карта |
| „Църноок“ | Църноок, връх в Сърбия | Карта |
| „Червена стена“ | Червена стена, връх в Северна Македония | Карта |
| „Черни връх“ | Черни връх, връх на Витоша | Карта |
| „Черноризец Храбър“ | Черноризец Храбър | Карта |
| „Яворец“ | ? | Карта |
| „Якубица“ | Якубица, планина в Северна Македония | Карта |
| „Янко Софийски войвода“ | Янука (XIV век), легендарен военачалник | Карта |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 wikimapia.org 2015.
- ↑ mapcoordinates.net 2015.
- ↑ Вачкова 2015.
- 1 2 Тодорова 2006.
- ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
- ↑ СОФИЯ – 127 години столица Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine. на сайта на СО
- Цитирани източници
- Вачкова, Веселина. Лозенският свещен хълм (PDF) // sofiamuseum.bg. sofiamuseum.bg, 2015. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 20 октомври 2015.
- Тодорова, Цвета. „Римската / Старата стена“ и „Кръста“ в квартал „Лозенец“ – София // knigi-news.com. knigi-news.com, 2006. Посетен на 23 август 2015.
- mapcoordinates // mapcoordinates.net. mapcoordinates.net, 2015. Посетен на 23 юни 2015. (на английски)
- Lozenets // wikimapia.org. wikimapia.org, 2015. Посетен на 7 май 2015. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Снимка на „Курубаглар“ (днес кв. Лозенец) от края на XIX или началото на ХХ в. в сайта Изгубената България
- Иван Вазов, Поколение
