Лозенец (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.

Лозенец
— квартал —
Lozenetz sf.jpg
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Лозенец в Общомедия

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от центъра на града и заемащ северната, най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.

География[редактиране | редактиране на кода]

Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг-югоизток от центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.[1]

На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.[1]

На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.[1]

Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

На западната граница на квартала се намират останките от античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на града името Триадица.[3]

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.[4]

„Изглед от местността „Кръста“, картина от Йозеф Обербауер, края на XIX век

В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).[4]

През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на дружество „Работник“.[5] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец“ и „Горни Лозенец“. Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век.[6] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум“, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков“ 4 е старата телевизионна кула на София, сега сграда на Българското национално радио.

Православна енорийска църква в квартала е „Преображение Господне“ – на ул. „Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът „Въздвижение на св. Кръст Господен“, който се намира в местността „Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Джеймс Баучер“. Софийската духовна семинария има собствена църква – „Свети Йоан Рилски“.

Градоустройство[редактиране | редактиране на кода]

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3 – 4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на квартала се намират:

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

Здравеопазване и администрация[редактиране | редактиране на кода]

  • ДКЦ 13, ул. „Д. Хаджикоцев“ 20
  • Университетска болница „Лозенец“, ул. „Козяк“ 1
  • Частна АГ клиника „Свети Лазар“, ул. „Симеоновско шосе“
  • Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда
  • НЗОК, ул. „Кричим“ 1

Административната сграда на община „Лозенец“ е на бул. „Васил Левски“ 2, а 4-то РПУ е на ул. „Крум Попов“ 57.

Свободно време и спорт[редактиране | редактиране на кода]

В района на квартал „Лозенец“ се намират:

  • Софийския зоопарк
  • Хотел „Кемпински Зографски
  • Хотел „Хемус“
  • Хотел „Лозенец“
  • Хотел „Хилтън“
  • Местността „Кръста“
  • Водната кула
  • Плувният и спортен център „Спартак“
  • Национален музей „Земята и хората“
  • Къщата музей „Димитър Димов
  • Читалищата „Пробуда“, „Г. С. Раковски“ и „Пенчо Славейков“
  • City Center Sofia – CCS

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:

  • трамваи: 10, 12, 18.
  • автобуси: 65, 66, 67, 88, 93, 94, 98, 102, 120, 122.
  • тролей 7
  • вторият диаметър на метрото.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в wikimapia.org 2015.
  2. mapcoordinates.net 2015.
  3. Вачкова 2015.
  4. а б Тодорова 2006.
  5. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  6. СОФИЯ – 127 години столица на сайта на СО
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]