Михаил Андреев
| Михаил Андреев | |
| български юрист и историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, Народна република България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | теория и история на държавата и правото, римско право |
| Титла | професор |
Михаил Николов Андреев е български юрист и историк, професор.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 9 ноември 1911 г. През 1934 г. завършва право в Софийския университет. От 1934 до 1946 г. работи като съдия. През 1946 г. е избран за доцент, а през 1950 г. за професор по римско право. От 1952 до 1977 г. ръководи катедра по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на Софийския университет.
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 1958 г. е член на Френското общество по история на правото, от 1961 г. на Италианското общество на романистите „Бартоло Сасоферато“, от 1965 г. – Белгийското дружество по история на правото „Жан Боден“.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Михаил Андреев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Римско частно право“ (1958)
- „Българската държава през средновековието (Правно-исторически въпроси)“ (1974)
- „Българското обичайно право“ (1979)[1]
- „Развод и adulterium в класическото римско право (1954)
- „Ватопедската грамота (1965)
- „Закон на Константин Юстиниан (1972)
- „L'effet Extinctie de la Litis Contestatio (1951)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 66.
- ↑ Андреев, Михаил Николов (9. ХІ. 1911) // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 86 – 87.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 3 септември 2022.
