Михаил Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Андреев
български юрист и историк
Роден
Починал
30 май 1978 година (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областтеория и история на държавата и правото, римско право
Работил вСофийски университет
Титлапрофесор

Михаил Николов Андреев е български юрист и историк, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 9 ноември 1911 г. През 1934 г. завършва право в Софийския университет. От 1934 до 1946 г. работи като съдия. През 1946 г. е избран за доцент, а през 1950 г. за професор по римско право. От 1952 до 1977 г. ръководи катедра по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на Софийския университет.

Почива на 30 май 1978 г.[1][2]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1958 г. е член на Френското общество по история на правото, от 1961 г. на Италианското общество на романистите „Бартоло Сасоферато“, от 1965 г. – Белгийското дружество по история на правото „Жан Боден“.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Римско частно право“ (1958)
  • „Българската държава през средновековието (Правно-исторически въпроси)“ (1974)
  • „Българското обичайно право“ (1979)[1]
  • „Развод и adulterium в класическото римско право (1954)
  • „Ватопедската грамота (1965)
  • „Закон на Константин Юстиниан (1972)
  • „L'effet Extinctie de la Litis Contestatio (1951)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 66.
  2. Парцел 6. // София помни. Посетен на 2022-09-03.