Жан Боден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Боден
Jean Bodin
френски философ и теоретик
Jean Bodin.jpg
Роден
Починал
1596 г. (66 г.)

Националност Флаг на Франция Франция
Религия Католическа църква
Образование Парижки университет
Образование Парижки университет;
Тулузки университет
Жан Боден в Общомедия

Жан Боден (на френски: Jean Bodin; на латински: Bodinus) е френски юрист и политически философ, член на Парижкия парламент и професор по право в Тулуза. Известен с теорията си за суверенитета, пише и трудове в други области. Живее по времето след протестантската Реформация, когато Франция е раздирана от религиозни конфликти. През целия си живот изповядва католицизма, но критикува прекомерната папска власт над правителствата, като се изказва за силна национална монархия като противовес на разцеплението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1530 година в Анжер, Франция. Завършва право в Тулуза и последователно е преподавател, адвокат и прокурор – от 1560 г. работи като юрист в Париж, от 1571 – служи на херцога на Аленсон, а от 1577 до смъртта си отговаря за правосъдието в Лаон.

Основните му творби са „Шест книги за републиката“ (на френски: Les six livres de la république), в които развива идеите си и дефинира термините „суверенитет“ и „неутрална власт“ (на френски: pouvoir neutre).[1] Към края на живота си пише диалог между различните религии, които постигат съгласие помежду си, но този труд остава непубликуван.

Теории и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Владетелят стои над всички партии и заинтересовани страни и обединява в абсолютна независимост и суверенно цялата власт в държавата. Светските закони не важат за владетеля, който в замяна обаче трябва да гарантира свободата на вярата и сигурността на всичките си поданици. Владетелят остава подчинен единствено и само на Бог и религиозните закони.[1]

При Боден, който вижда модерната държава като съвкупност от всички семейни родове живеещи в нея, суверенитетът на владетеля е най-важният му атрибут. Той концептуализира три вида държави и суверени – монархия, аристокрация и демокрация. Неговото предпочитание към монархията произтича от убеждението му, че само един единствен и всемогъщ монарх може да се справи с класовите конфликти между богати и бедни.[2]

Форми на държавност при Боден
суверен държавен модел
един монархия
няколко аристокрация
всички демокрация

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Боден разработва начин за помирение и модел за функционирането на Франция след гражданските войни. Същевременно подготвя концептуално и теоретично абсолютизма в родината си.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Methodus ad facilem historiarum cognitione (1566)
  • Réponse aux paradoxes de M. de Malestroict touchant l’enrichissement de toutes choses et le moyen d’y remédier, (1568)
  • Les Six Livres de la République (en 6 livres, Paris, 1576, réédité dès 1577 et à nouveau en 1579)
  • Iuris universi distibutio (1578)
  • De la démonomanie des sorciers (1580)
  • Apologie ou réponse pour la République de Bodin (Paris, 1581)
  • Amphithéâtre de la nature (1595)
  • Universae naturae theatrum (1596)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Brockhaus (2008): „Politik. Ideen, Systeme, Prozesse“. Leipzig/Mannheim. стр.54
  2. Andrew, Edward (2011): „Jean Bodin on Sovereignty.“ В списанието: Republics of Letters: A Journal for the Study of Knowledge, Politics, and the Arts (volume 2, issue 2)

Нормативен контрол[редактиране | редактиране на кода]