Център на София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Център на София
— квартал —
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

Центърът на София заема площ от приблизително 5 km2 и в план наподобява геометричната форма на неправилен кръг. Съвременният център е развит на мястото на античния град Сердика, останките от който днес се намират в централната част на София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на София

Предполага се, че най-ранното заселено място в София, и оттам развитието на античната крепост и град Сердика, е било около все още функциониращия Софийски минерален извор.

Средновековна София се е развивала основно в северозападната част на модерния център.

Територията на града от времето на обявяването на София за столица на България през 1879 година се приема за „Исторически център на София“, или „Стара София“, и обхваща територията заключена в рамките на булевардите Сливница, Христо Ботев, Патриарх Евтимий, Васил Левски и Цар Освободител, и улица Георги Раковски.[1]

След Освобождението градът е развит и на запад, и на изток и югоизток. Тогава административния център на столицата е изместен на днешното му място, около Народното събрание. Същевременно с развитието на града, са унищожени и продължават да се унищожават множеството от нейните древни паметници и духовни бисери. Процесът на унищожение на историческите паметници се започва от кмета Димитър Петков[2] и продължава до днес.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Модерният център на София си няма официално име, като най-често е описван като „София – централна градска част“ или „Идеален център“, или дори понятието „кв. Център“. Това е градоустройствената зона Ц на града планирана и строена приблизително до около 1915 година, но не и новоприсъединилите се села по това време, като Подуяне. Това е територията оградена от бул. Мария-Луиза и ул. Козлодуй на север, бул.Васил Левски и бул. Янко Сакъзов (или бул. Данаил Николаев) на североизток, бул. Евлоги и Христо Георгиеви на изток и югоизток, бул. Пенчо Славейков на юг, ул. Йоаким Кърчовски, ул. Добруджански край и бул. Александър Стамболийски на югозапад, бул. Константин Величков, ул. Пиротска и бул. Инж. Иван Иванов на запад, и бул. Сливница и ул. Опълченска на северозапад. Поради различни дефиниции и интерпретации на понятието „Центъра“, посочените граници не са единствените, които се признават за такива.

Към този ранен период в началото на 20 век обаче различните квартали (махали) в града са си имали имена, които след Oсвобождението, а и също след идването на социализма, постепенно са започнали да изчезват. Имената на някои от тях все още се използват в ежедневието, както и по повод административни и градоустройствени теми. Сред тези квартали са:[3]

Като част от така наречения „Широк център“ могат да бъдат приети някои съседни квартали и жилищни комплекси, в които обикновено има платена зона за паркиране, като Лозенец (най-вече Долен Лозенец), Иван Вазов, Крива река, Зона Б-5 (особено Зона Б-5-3, понякога и Зона Б-18, Зона Б-19), западната част от Банишора (източната част е в “Идеален център), Оборище (около ул. Оборище), Яворов (около ул. Цар Иван Асен II), вече бившия квартал Владимир Заимов (според различни интерпретации попада и в „Идеален център“) и други. Квартал Докторски паметник и съседния на него кв. Оборище попадат, според различни интерпретации, или в „Идеален център“ или в „Широк център“ на София.

Основни точки и забележителности по тази периферия са НДК, Александровска болница, Баня Мадара, Петте кьошета, Руски паметник, пл. Македония, пл. Възраждане, храм Свети Николай Софийски, Женски пазар, Централна гара София, Лъвов мост, пл. Сточна гара, Паметник на Васил Левски, парк Заимов и Военна академия, Орлов мост, Борисова градина, Национален стадион „Васил Левски“.

Центърът на София е пъзел от разместени отделни по-малки зони с правилни перпендикулярни квартали и улици, съчетани с разположена под формата на паяжина система от булеварди (с изключение на северозападната му част), така че булевардите или сочат към централната точка (Св. Неделя) или я заобикалят в концентрични кръгообразни посоки, представлявайки вътрешни и външни околовръстни, окръжни шосета. Много от булевардите ограждащи днешния център са носили името Окръжно шосе (Околовръстен път), като бул. Пенчо Славейков и бул. Константин Величков.

Географският център на този район е катедралният храм Св. Неделя, от чийто площад тръгват в различни посоки три основни булеварда – Витоша на юг, Мария Луиза на север и Ал. Стамболийски на запад. В непосредствена близост до Св. Неделя е пл. Независимост, на който се намират Партийния дом, Министерски съвет и Президентството. През този площад минават другите три основни софийски артерии – булевардите Цар Освободител на югоизток (по него са и основната част от т.нар. жълти павета), Ал. Дондуков на североизток и Тодор Александров на запад.

В централната част на София могат да се намерят също катедралния храм Света Неделя, Народното събрание, Храм-паметник „Свети Александър Невски“, Софийска синагога, Софийския университет, Националната библиотека, Национална художествена галерия в сградата на Царския дворец, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Софийската Баня Баши джамия, както и Софийската минерална баня, разположена до централния минералния извор около който се предполага, че е била основана антична София. В центъра могат да се видят голям брой антични сгради и съоръжения, и останки от такива, като например ротондата Свети Георги (IV век), базиликата Света София (IV-VI век), Софийски римски амфитеатър (II-III век), и множество други останки от Сердика, като източната и западната порти на древната крепост (II-VI век).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Загубените софийски храмове
  3. София преди 50 години Георги Каназирски-Верин. 1947. Chitanka.info Посетена на 29 май 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • UlpiaSerdica.com – Интерактивна карта на древна Сердика