Център на София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Център на София
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

Центърът на София заема площ от приблизително 5 km2 и в план наподобява геометричната форма на неправилен кръг. Съвременният център е развит на мястото на античния град Сердика, останките от който днес се намират основно в северозападната част на София център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на София

Предполага се, че най-ранното заселено място в София, и оттам развитието на антична Сердика, е било около все още функциониращия Софийски минерален извор.

Средновековна София се е развивала основно в северозападната част на модерния център.

След Освобождението градът е развит и на югоизток. Тогава административния център на столицата е изместен на днешното му място, около Народното събрание. Същевременно с развитието на града, са унищожени и продължават да се унищожават множеството от нейните древни паметници и духовни бисери. Процесът на унищожение на историческите паметници се започва от кмета Димитър Петков [1] и продължава до днес.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Центърът се приема като територията заобиколена от булевардите Сливница на север, Данаил Николаев на североизток, Евлоги Георгиев на изток и на юг, Скобелев на югозапад, и Опълченска (или Гюешево и Инженер Иван Иванов) на запад. Поради различни интерпретации на понятието „Центъра“, посочените граници не са единствените, които се признават за такива.

Основни точки по тази периферия са Орлов мост, НДК, Петте кьошета, Руски паметник, Лъвов мост, Сточна гара и Паметника на Васил Левски.

Географският център на този район е черквата Св. Неделя, от която тръгват в различни посоки три основни булеварда – Витоша на юг, Мария Луиза на север и Ал. Стамболийски на запад. В непосредствена близост до Св. Неделя е пл. Независимост, на който се намират Партийния дом, Министерски съвет и Президентството. През този площад минават другите три основни софийски артерии – булевардите Цар Освободител на югоизток (по него са и основната част от т.нар. жълти павета), Ал. Дондуков на североизток и Тодор Александров на запад. В централната част на София могат да се намерят също Народното събрание, храм паметник Св. Ал. Невски, Софийската джамия, Софийска синагога, Софийския университет, Националната библиотека, бившият царски дворец, както и Софийската баня, разположена до минералния извор около който се предполага, че е била основана древна Сердика. В центъра могат да се видят голям брой древни останки като например софийският амфитеатър и източната порта на древната крепост.

С изключение на северозападната му част, центърът на София е разположен под формата на паяжина – така че повечето улици и булеварди или сочат към централната точка (Св. Неделя) или я заобикалят в концентрични кръгообразни посоки.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Модерният център на София си няма официално име, като най-често е описван като „София – централна градска част“ или някое подобно словосъчетание. До средата на 20-ти век, обаче, различните махали в града са си имали имена, които след освобождението, а и също след идването на социализма, постепенно са изчезнали. Сред тези махали (някои от които се препокриват със съседни квартали) са [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Загубените софийски храмове
  2. София преди 50 години Георги Каназирски-Верин. 1947. Chitanka.info Посетена на 29 май 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • UlpiaSerdica.com – Интерактивна карта на древна Сердика