Баня Баши джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Баня баши джамия
681px-Banya.JPG
Sofia Center.png
42.6995° с. ш. 23.3226° и. д.
Разположение в центъра на София
Вид Джамия
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Синан
Стил Османски
Конструкция Зидан сферичен купол
Изграждане 1567
Съвременен статут Действаща джамия,
паметник на културата
Баня баши джамия в Общомедия

Баня Башъ джамия (на турски: Banyabaşı Camii, Банябашъ джамии) е джамия в София.

Тя е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Баня баши джамия в края на 19 век

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Построена е от османския архитект Синан. Стените ѝ са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталакмид. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешността на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са правени и след Втората световна война. През 1983 г. е извършена цялостна реставрация на екстериора на джамията по проект на арх. Хр. Ганчев от Националния институт за паметници на културата. През последните десетилетия ремонтите се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията Баня баши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 700, а в байрамите близо 1200 мюсюлмани. Капацитетът на джамията е между 500-700 души. Затова по време на празниците и петъчните молитви богомолците се молят отвън на тротоара. В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]