Направо към съдържанието

Павлово

Вижте пояснителната страница за други значения на Павлово.

Павлово
— квартал —
България
42.6628° с. ш. 23.2683° и. д.
Павлово
София
42.6628° с. ш. 23.2683° и. д.
Павлово
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия
Павлово в Общомедия

Па̀влово е исторически квартал в южната част на София, днес образуващ западната част на квартал „Бъкстон“. Територията му попада в софийския район Витоша.

Кварталът граничи с бул. „Цар Борис III“ на северозапад, с бул. „Никола Петков“ (Околовръстен път) на юг, и с бул. „Братя Бъкстон“ на изток. Централната пътна артерия е ул. „Александър Пушкин“. Успоредно и недалеч от нея през квартала протича Боянската река. Характерно е ниското застрояване, къщи и малки кооперации. В миналото кварталът е тих и не много оживен, но през 70-те г. част от него е преобразувана в жилищен комплекс Бъкстон.

Малко след Освобождението установилият се в София сръбски търговец Лазар Трифкович купува турски чифлик, намиращ се в близост до Владайската река.[1] Мястото е разположено от западната страна на трамвайното трасе, между спирките „Овча купел“ и „Павлово“. През 1882 г. там той построява бирена фабрика „Павлово“, кръстена с името на преждевременно починалия му син Павел. [2]

След 1901 г. трамвайната линия, стигаща на юг до Княжево, свързва Павлово с градския център. През 1920 г. в квартала се открива голяма фабрика за оцет, собственост на братя Червениванови[3] и тя просъществува в следвашите петдесетина години. Приблизително в същия период там работи и фабриката за чорапи „Кабо“, прекръстена по-късно на името на Вълчо Иванов. В квартал Павлово се намира сградата на бившия Картографски институт. В близост до нея е Агенция по геодезия, картография и кадастър.

От южната страна на мястото, дало името на квартала, се намира висока нова сграда, в която се помещава РИОСВ – София и до нея – Институт по почвознание „Никола Пушкаров“, заедно със сградата на бившия Институт по хидротехника и мелиорации, изпозвана днес от Фонд Земеделие.

Културно средище за квартала е Народно читалище „Витоша - 1951“,[4] което се посещава от жители в кварталите „Бъкстон“, „Павлово“, „Манастирски ливади“. Разполага с двуетажна сграда в двора на 5 ОУ „Иван Вазов“. Неговата дейност включва: Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“; подготвителна група към ансамбъла; детска фолклорна формация „Искрица“; балет „Криция“; балет „Криция – джуниър“; „Ексим шоу“ – модерни, характерни, хип-хоп и брейк танци; музикална школа – пиано, синтезатор, китара, гъдулка, дудук; вокална група „Чудните калинки“; школа по керамика „При извора“; клуб „Вито хоро“.

Читалище „Витоша“ е инициатор и един от организаторите, на Софийския Международен фолклорен фестивал „Витоша“, който води началото си от 1996 г. Той се провежда ежегодно през месец юли. Събитието е част от културния живот на столицата. През 2003 г. читалището спечели проект към ПРООН, Министерството на културата – Ателие за народно приложно изкуство „При извора“ (керамика и витражно стъкло).

Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ се помещава в къщата, която самият Иван Дуйчев обитава дълги години. Днес и улицата носи неговото име.

В съседна Бояна са Национален исторически музей и Националният киноцентър; резиденция „Бояна“ се ползва от президентът на България, министър-председателят и председателят на Народното събрание.

Училището в Квартала е съдадено през 1921 г. като 5 основно училище „Иван Вазов“. В 1926 г. и 1929 г. то се мести на близки локации и се разширява, докато през 1948 г. в близост до Боянската река бива построена днешната му сграда.[5] В началото на 50-е г. се откриват и гимназиални класове, а сградата бива надстроена с още един етаж. По-късно се възстановява първоначалният профил на основно училище.

През 1974 г. в застроената от комплекс "Бъкстон" част на квартала е разкрито ново училище, най-напред като "Второ ЕСПУ", скоро преименувано на „Боянският майстор“, а от 1979 наричано "Второ средно общообразователно училище „Акад. Емилиян Станев“." От 2012 то е включено в „Асоциацията на Кеймбридж училищата в България“.

Павлово е в полите на Витоша планина и може да служи за изходен пункт към нея. Удобният път нагоре минава покрай НИМ и покрай Боянската църква. Автобусните линии на градския транспорт, стигащи до Копитото и/или Златните мостове, откакто са открити минават по бул. Бъкстон където е кварталната им спирка.

Квартал Павлово има добри комуникации, както с центъра на града, така и с извънградски места. Околовръстният път и булевард Бъкстон, които очертават граници на квартала, се свързват с бул. Цар Борис III; на него излиза и централната за квартала улица Пушкин. По протежение на Борис III от едната страна има трамвайно трасе, а от другата – велоалея, и които стигат до площад Руски паметник.

Трамвайни линии даващи достъп до квартала са с номер 5 (Съдебна палата–Княжево), номер 4 (Бул. Никола Петков – кв. Орландовци), и номер 11; Също могат да се ползват тролейбус номер 2 (Павлово–Хаджи Димитър), автобус 111 (ЛюлинМладост по Околовръстен път), 107 и 260 и експресен автобус 110.

До средата на 70-те трамвайна линия № 8 свързвала Павлово с Бояна. Тя е била еднопътна с разменни коловози на две от междинните спирки и два глухи коловоза на последната спирка в Бояна, до училище Ц. Церковски. Трасето ѝ не е запазено, защото точно по него сега минава булевард „Пушкин“. Линията е била обслужвана от изолирани мотриси – отначало Сименс, по-късно ВВС, ДТО и MAN, а колите са домували в депо „Красно село“.

  • Иван Дуйчев, (1907 – 1986) историк, специалист по Византийска история, завещал къщата си заедно с архив и библиотека, които стават основата на Научен център за славяно-византийски проучвания носещ неговото име.
  • Димитър Карастоянов, (1856 - 1919) един от първите успешни фотографи след Освобождението, през 1910 г. построява къща в Павлово. Официалното му ателие е в центъра на София, но къщата му също служи за професионални занимания и тя се посещава редовно от именити негови съвременници.[6]
  • Иван Тодоров – журналист и писател, роден през 1953 г., автор на книгата „Павловски истории“, посветена на квартала, издадена през 2010 година. Носител на Голямата награда „София“ за журналистика, присъждана от столичната община.
  1. Годишник на Биолого-географския факултет при Софийския университет, СУ, Наука и изкуство, 1960, с.118. Административният и пощенски адрес е: бул. „Цар Борис III“, 134, София 1618
  2. Трифкович умира през 1890 година и завещава дял от пивоварната на държавата за създаване на благотворителен фонд. Daritelite.bg
  3. ДАА-Архив София, фонд 796К, оп. 1, а.е. 16, л. 1
  4. Основано на 10.09.1951 г. с името "Георги Кирков",вж.Отчет и Устав, 2023 г.
  5. 5 основно училище "Иван Вазов",ул. „Симеон Радев“ No 31, 1618 София
  6. София преди и сега: Лятна къща и ателие на фотографа Димитър Карастоянов; кв. Павлово, в близост до ъгъла между бул. "цар Борис III" и ул. "А. Пушкин".