Сердикийски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Църковен събор в Сердика)
Направо към: навигация, търсене
Църквата Св. София
Ротондата Св. Георги
Serdica recentius interdum Sophia Episcopus dioecesis IV-V c AD
Църковен диоцез на епископа на Сердика IV - V век[1]

Църковният канонотворчески събор в Сердика (дн. София) е свикан в 342 г. като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя, но впоследствие Съборът се разтуря и разделя на 2 конкуриращи се събора в София и Пловдив.

Съборът в Сердика е свикан и наистина започва като Втори вселенски събор, но според от източната църква завършва само като канонотворчески църковен събор, а за Втори вселенски събор тя счита Първия поместен събор в Константинопол в 381 г., впоследствие признат за Вселенски.

Епископите от изток не искат да участват заедно със Св. Атанасий Велики и епископ Маркел Анкирски (Marcellus от Ancyra, Анкара) на общ събор, понеже те са чрез синоди осъдени и смъкнати - Атанасий на Синода в Тирос 335 г., Маркел на Синода в Константинопол 336 г. Епископите от запад настояват, че двамата са оправдани от Римския Синод през 341 г. Така събирането се разцепва на 2 конкуриращи се синода, които се осъждат взаимно.

На Сердикийския събор защитникът на Православието св. Атанасий Велики e оправдан и възстановен за александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80 ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой събор-продължение във Филипопол.

До днес са запазени сградите и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата „Св. София“, ротондата „Св. Георги“ и гражданската сграда до нея.

Свикване, протичане и канонично значение[редактиране | редактиране на кода]

Сердикийски или Сардакийски (в Сердика/дн. София, 343-344 г.) – приема 20 канонични правила. Свикан фактически от синовете на император Константин Велики - Западния император Констанс (със столица Рим), който е подкрепял православните, и Източният император Констанций II (със столица Константинопол) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори Вселенски събор през месец ноември 343 г. Сред делегатите на събора присъстват 341 делегати от които към 300 епископи, представляващи цялата "вселенска" църква, между които св. Атанасий Велики,а също и най-известните в християнския свят. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова - свети Осий Кордувийски исповедник, който преди това е ръководил и Първият Вселенски Събор и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Фактически домакин е съветника на император Константин Велики Сердикиския епископ Протоген, също виден участник в Първия Вселенски Събор посочен в списъка на 20-те най-важни участници в него, а в съхранените протоколи са вижда, че от името на събранието в Никея той води диспут в който защитава, че Св. Дух е Бог и равночестен участник в Св. Троица. Заседанията на събора продължили до месец февруари 344 г. и завършили с осъждането на Арианството и други важни решения станали канони на Църквата.

До днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците: Старият храм на базиликата “Св. София”, Ротондата “Св. Георги” и “Гражданската” сграда до нея. Предвид големия им брой и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Счита се, че единият е Манастирът с голяма базилика от IV в. в кв. Лозенец, чиито останки са открити в началото на 90-те години на 20-ти век при строежите на новите жилищни сгради над сегашния Южен парк в долната част на ул."Козяк". Друг манастир вероятно е този чиито останки са под днешната църква "Св. Мина" в кв. Слатина. Петър Богдан Бакшев (1601-1674) посочва името на изчезналия в XVII в. манастир "Св.Троица" при хълма "Триада", намиращ се южно от града. Светската власт не само е свикала, но също е подпомагала и следяла това събитие с огромна значимост. Седалището на управителя на римската провинция и на града се е намирала под днешната църква “Св. Неделя” и средновековната църква "Св. Спас" в сградата на "Булбанк". Величественият градеж на императорският дворец, който без съмнение са посещавали отците от събора, построен от покръстителя на Римската империя император Константин Велики за времето когато е престоявал в София, се е простирал от сградите под днешния хотел “Рила” при малкия дворцов храм на севастократор Калоян - "Св. Николай", до Софийската митрополия с вградената в нея подземна днес църква "Света Петка Стара" (също на строителя на Боянската църква севастократор Калоян) и в двора на Президентството.

Сердикийският църковен събор се разглежда като продължение на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), осъдил арианската ерес. Според църковния историк Сократ, съборът определил политиката на държавата спрямо Църквата и арианската ерес. След бурни разисквания връх взема Никейската догма - тоест никейският Символ на вярата бива потвърден. Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, когото еретиците били изгонили от неговата катедра. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80-те ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой събор-продължение във Филипопол. Съборът се произнася и във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанциите на църковния съд, като се създава втора инстанция над епископа. Например, 4-то правило гласи следното: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Както разпорежда и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. (Поради това първият български архиепископ е епископ на Дръстър, макар че е живеел в столицата.) По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си четец, дякон и презвитер - тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.

Всеобщите норми на Църквата са установени от 7-те Вселенски събора и още 10 най-значими църковни поместни събора, които 17 събора се наричат „канонотворчески”. Сердикийският събор е вторият от 17-те канонотворчески събори на Църквата, а от всичките градове на канонотворческите църкоивни събори, 10 от много векове насам са в ръцете на иноверци и единствено един - Сердика, днешната българска православна София, е останал в християнска страна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

За Сердикийският църковен събор

Вселенски събор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Сердикийски събор