Розова долина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта. За футболния клуб вижте ФК Розова долина.

Розовата долина край с. Розино

Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора, получила названието си в средата на 19-ти век от традициите в отглеждането на маслодайна роза.

В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата.

В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс „Кулата“, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза. Там е разположен и специализираният Музей на розата.

Географско разположение[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 2 речни долини – долината на Стряма (на запад) и долината на Тунджа (на изток), съответно Карловската и Казанлъшката котловина.

Туристическа карта на България[редактиране | редактиране на кода]

Според обновената през 2015 г. Туристическа карта на България[1] районът „Розова долина“ се състои от 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч.

Розови насаждения[редактиране | редактиране на кода]

Розобер от 1870 г.

Още преди Освобождение на България в България е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произве­дено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Пър­вата световна война – около 90 000 дка. В следвоенните години розови­те полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те го­дини на миналия век розовите насаж­дения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче пра­вителството приема държавна поли­тика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата до­лина. През 1800 г. е документирано на­чалото на производството на розо­во масло в гр. Клисура[2]. Най-голяма популярност на производител на розово масло България получава в края на XIX и началото на XX век, когато парфюмерията, козметиката и фармацевтиката го откриват като незаменима съставка на продуктите, които произвеждат. Долината на розите обхваща трите големи розопроизводителни центъра – Карлово, Казанлък и Калофер, а няколко големи фамилии – Шипкови, Кидови и Бончеви са главни розопроизводители и търговци на розово масло. След налагането на комунистическия режим тези фирми престават да функционират[3].

Българско розово масло[редактиране | редактиране на кода]

Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е сред символите на България. От векове се култивира сортът Rosa damascena. От него, чрез дестилация и други процеси, се получава розово масло, намиращо широко приложение във фармацията, парфюмерията и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туристическа карта на България
  2. История на розовата промишленост
  3. История на розопроизводството