Маслодайна роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маслодайна роза
Mаслодайна роза.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Rosa Роза
секция: Gallicanae Маслодайна роза
Научно наименование
Уикивидове Gallicanae
DC, 1818
Видове

Маслодайните рози (Gallicanae) са растения от род Роза (Rosa), известни с етеричното си масло, което се ползва в парфюмерията и козметиката. Известни са и като „роза Ото“ (rose otto) – рози с розово масло.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида:

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

При преработването на розовия цвят се получават на първо място розово масло и розова вода, а след това други продукти едни от които са розово абсолю и розов конкрет[1].

От етеричните масла съдържащи се в цветовете се произвежда най-известните парфюми.

От цветните листенца се приготвят конфитюри, желета, сладка и ликьори. Продуктите получени от преработването на цветовете се влагат в кулинарията като ароматизатори, овкусители, оцветители, например розовият мед[2].

Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.

Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.

Произход и история на розопроизводството[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – около Одрин,а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово,Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък,Карлово и Стрелча.

Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война – около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.

Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.

Насаждения в България[редактиране | редактиране на кода]

Казанлъшка роза[редактиране | редактиране на кода]

Казанлъшка роза.jpg

От потомството на Rosa damascena е излъчен вида Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala). Казанлъшката роза заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.

Бяла роза[редактиране | редактиране на кода]

Mmeplantier.JPG

Бяла роза (Rosa alba) – в началото е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в България.

Морфологична характеристика:

  • Листа – по-широки и по-назъбени;
  • Цвят – по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5 – 2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.

Стамболска роза[редактиране | редактиране на кода]

Rosa gallica.jpg

Стамболска роза (Rosa gallica) – в началото е заемала около 10 % от насажденията у нас.

Морфологична характеристика: Има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Столистна роза[редактиране | редактиране на кода]

Rosa centifolia 002.JPG

Столистна роза (Rosa centifolia) – у нас се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във Франция и Мароко. Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Употреба
  2. Употреба