Етеричномаслени култури

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Етеричномаслените растения са широко застъпени в растителния свят – около 30 % от ботаническите семейства включват видове с етеричномаслено съдържание. Повечето от тези видове са диворастящи и само част от тях се отглеждат като полски или градински култури.^[1]

Етеричните масла при отделните растения се синтезират и се натрупват в различни органи:

в цветовете — при розата, лавандулата, лайката, невена и др.
в листата и стъблата — при ментата, маточината, мащерката и др.
в плодовете – при анасона, кима, кимиона, кориандъра, резенето и др.
в корените — при валерианата и др.

Натрупването на масла става в характерни образувания, наречени „вместилища“. Според местоположението си, вместилищата се разделят на две групи:

външни (екзогенни) – простите жлезисти власинки, сложните жлезисти власинки, жлезистите люспи, жлезистите петна
вътрешни (ендогенни) – екскреторните клетки, шизогенните вместилища, смесените шизо-лизигенни вместилища

Познаването на характерните за всяко етеричномаслено растение вместилища е важно, за да се избегнат неправилните начини на прибиране и манипулация, които биха довели до загуба на етерични масла.

Приложение на етеричните масла[редактиране | редактиране на кода]

във фармацевтиката – използват се добре изразените бактерицидни свойства на тези масла за получаване на лекарства^[2]
в хранително-вкусовата промишленост – като консерванти и подправки
в парфюмерийната промишленост – за получаване или като добавка на парфюми, кремове, сапуни и шампоани.

Извличане на етерични масла[редактиране | редактиране на кода]

Използват се 4 начина на извличане на етеричните масла:^[3]

Извличане чрез дестилация с водна пара – използва се способността на горещата водна пара, преминала през суровината, да отнася със себе си етеричните масла, които са лесно летливи.
- варианти: водна, водно-парна, парна и вакуумна дестилация;
- отделяне: след охлаждане и кондензация в приемник сместа има два слоя, поради различното специфично тегло на водата и етеричното масло.

Извличане чрез разтворители – използва се способността на летливи и нелетливи разтворители да разтварят етеричните масла.
- екстракция — извличане с летливи разтворители (бензин, етер и др.), при което се получава конкрет
- мацерация – извличане с нелетливи разтворители (животински и растителни мазнини), при което се получава екстракт
- при обработка на конкректа и екстракта със спирт при ниска температура се получава абсолю (етерично масло).

Извличане чрез поглъщатели – използва се способността на някои суровини (от етерично-маслени култури) да изпаряват етерични маса и на други – да поглъщат от въздуха изпарени етерични масла.
- като поглъщатели се използват животински мазнини, активен въглен и др.
- полученият продукт се нарича помада, който се подлага на допълнителна обработка за отделяне на етеричното масло.

Извличане по механичен начин – прилага се за култури, които съдържат големи количества етерично масло (цитрусовите плодове). Извличането става чрез пресуване и центруфугиране на получения сок.

Списък на етеричномаслените култури в България[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ История на института по розата и етеричномаслените растения. // Посетен на 2021-09-25.
↑ Оборудване за преработка на етерични масла. // Посетен на 2021-09-25.
↑ Как се произвеждат етеричните масла. // Посетен на 2021-09-25.
↑ Как се пише: етеричномаслен или етерично-маслен?. // Посетен на 2021-09-25.

[1] История на института по розата и етеричномаслените растения. // Посетен на 2021-09-25.

[2] Оборудване за преработка на етерични масла. // Посетен на 2021-09-25.

[3] Как се произвеждат етеричните масла. // Посетен на 2021-09-25.

[4] Как се пише: етеричномаслен или етерично-маслен?. // Посетен на 2021-09-25.

[1]

[2]

[3]

[4]