Сапун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сапун

Сапун (от лат. Sapo) – повърхностно-активно вещество, използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват натриеви и калиеви соли на мастните киселини, представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на алуминий, хром и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (например грес).

История[редактиране | редактиране на кода]

Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н.е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди новата ера свидетелства, че египтяните редовно са се миели с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древния Рим.

В Европа и САЩ непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 30-те години на ХХ век заедно с непрекъснатия процес на хидролизата на мазнините от вода и пара с високо налягане.

Ислямска история[редактиране | редактиране на кода]

Сапуни, направени от растителна мазнина (например от маслиново олио), ароматни масла и натриева основа, са описани за пръв път от мюсюлмански химик през XII век. Формулата за сапуна не се е променяла оттогава.

Арабите добавяли към сапуна аромати и оцветители. Имали специален сапун за бръснене.

Фини сапуни са били произвеждани в Европа по-късно – от XVI век. За суровини са били използвани както растителни мазнини, така и животинска мас. Промишленото производство на сапуни започва в XVIII век.

В съвременността сапунът се употребява повсеместно в индустриализираните държави. Това се дължи на по-високата здравна култура на хората, осъзнали значението на хигиената за предпазването от заразни болести.

В България през XIX век в сапунджийници били правени лоени сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране. По-състоятелните хора си набавяли гиритски (внасян от о-в Крит) сапун на топки.

Технология на приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

Сапуните се приготвят чрез варене на масла с натриева или калиева основа. Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масло), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.

Мазнина[редактиране | редактиране на кода]

Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло, се нарича замъков сапун.

За направата на сапун могат да се използват различни масла – кокосово, палмово и какаово, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от кокосово, палмово и маслиново масло.

Процес[редактиране | редактиране на кода]

Както в студения, така и в горещия процес се използва загряване за направата на сапуна.

Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.

За разлика от студения процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на натриевата основа е ненадеждна. За този процес може да се ползва натурална натриева основа. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.

Горещ процес[редактиране | редактиране на кода]

В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80–100°С, докато се получи осапунване, което производителят може да определи на вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.

Студен процес[редактиране | редактиране на кода]

При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да причини изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват натриева основа с концентрация между 4 и 10%, в зависимост от вида на произвеждания сапун.

Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като двете фази се охладят поотделно до 37–43°C с не повече от 5,5°С разлика, те вече могат да се смесят. След много бъркане сместа става на пудинг.

Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.

Тогава сместа се сипва в отливки, като се завива с кърпи, за да се предпази от прекалено бързо охлаждане, и остава така за 18–48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през т. нар. „гел фаза“, когато сапунът става прозрачен за няколко часа. Когато температурата на сапуна се изравни със стайната, той става достатъчно плътен, за да се махне от отливката. Тогава сапунът се нарязва на парчета и е готов за ползване. Сапуните, произведени по студения процес, се оставят за изсушаване в продължение на 2–6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.

Пречистване и завършване[редактиране | редактиране на кода]

Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на солите, натриевата основа и глицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресоване на сапуна.

По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6–12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. После сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе, минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]