Розова вода
Розовата вода се получава чрез дестилация на цветовете на маслодайни рози, предимно от роза Дамасцена, и е популярна със своя аромат, антисептични и антибактериални свойства.
История[редактиране | редактиране на кода]
Отглеждането на рози за получаване на розова вода и розово масло е започнало още в древни Индия и Египет. През X век арабският лекар Авицена първи използва розова вода добита чрез парна дестилация.
Древните римляни ѝ намерили приложение като освежител на въздуха, а през средните векове се превръща в популярно средство за гонене на депресия, използвано при къпане.
Персите я използвали в кулинарията и най-вече в сладкарството. е измислят и едно от най-известните сладкарски произведения – марципана, който се приготвя от земни бадеми, захар и с традиционния аромат на розовата вода[1].
Производство[редактиране | редактиране на кода]
Розовата вода е вторичен продукт от процеса на парна дестилация, при който маслото от розовите листа на вида дамасцена се отделя на повърхността. От 1 kg розов цвят се получава 1 kg розова вода. В розовата вода съдържа между 0,2 и 1,1 етерично масло. Най-старите съдове за пренасяне на розовата вода са били кожени мехове, след което започнали да я съхраняват в бъчви и да я дестилират в стъклени шишета.
Днес, водещи производители на розова вода са България, Франция, Италия, Испания, Турция, Иран и Арабския свят.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Розовата вода е богата на флавоноиди и витамини, сред които А, С, D, Е и В3, които са важни за външния вид и здравина на кожата и косата.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Розовата вода намира приложение в козметиката, медицината и парфюмерията още от древността[2]. Тя е важна овкусяваща съставка в азиатската и близкоизточната кухня. Използва се за някои сладки от региона, включително за турския локум и за индийските „расгулас“ (направени от сиропирани тесто и сирене) и „гулаб джамунс“ (още „вафлени топки“). Локумът е лепкав, подобен на желе, но твърд сладкиш, приготвен от нишесте и захар. По традиция се овкусява с розова вода и щедро се поръсва с пудра захар, но вече съществуват всякакви овкусители, освен популярните лимон и мента. Локумът е пренесен на Запад през XIX век[3].
Действие:
- Противовъзпалително, противоалергично и омекотяващо. Розовата вода се използва в успокояващи разтвори при очни инфекции като конюнктивит;
- Леко антисептично, потиска развитието на болестотворните микроорганизми;
- Стимулира регенеративните процеси в увредените и застаряващи тъкани;
- Тонизира и освежава кожата;
- Подобрява кръвообращението и поддържа водния баланс на кожата;
- Локално обезболяващо;
- Вътрешно приета, розовата вода действа тонизиращо върху кръвоносната, храносмилателната и нервната система;
- Премахва нервното натоварване. Действа като антидепресант и афродизиак;
- Ароматизиращо;
Начин на употреба:
- Почистване на всякакъв вид кожа. Особено подходяща за нежната бебешка кожа;
- Премахване на младежки пъпки;
- Тонизиране и успокояване на кожата на лицето след бръснене;
- Фрикции на суха и чуплива коса;
- Компреси при възпаление на очите и кожни обриви;
- Гаргара при зъбобол, афти, възпаление на устната кухина, гърлото и венците;
- Инхалации с розова вода повишават тонуса на организма, премахват главоболието, успокояват нервната система;
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
- Десет тона розова вода се използват годишно за измиване на стените на свещения град Мека по време на хаджа.