Розова вода

Фабрика за розова вода

Розовата вода се получава чрез дестилация на цветовете на маслодайни рози, предимно от роза Дамасцена, и е популярна със своя аромат, антисептични и антибактериални свойства.

История

Отглеждането на рози за получаване на розова вода и розово масло е започнало още в древни Индия и Египет. През X век арабският лекар Авицена първи използва розова вода добита чрез парна дестилация.

Древните римляни ѝ намерили приложение като освежител на въздуха, а през средните векове се превръща в популярно средство за гонене на депресия, използвано при къпане.

Персите пък я използвали в кулинарията и най-вече в сладкарството. е измислят и едно от най-известните сладкарски произведения – марципана, който се приготвя от земни бадеми, захар и с традиционния аромат на розовата вода.

Производство

Розовата вода е вторичен продукт от процеса на парна дестилация, при който маслото от розовите листа на вида дамасцена се отделя на повърхността. От 1 kg розов цвят се получава 1 kg розова вода. В розовата вода съдържа между 0,2 и 1,1 етерично масло. Най-старите съдове за пренасяне на розовата вода са били кожени мехове, след което започнали да я съхраняват в бъчви и да я дестилират в стъклени шишета.

Днес, водещи производители на розова вода са България, Франция, Италия, Испания, Турция, Иран и Арабския свят.

Състав

Розовата вода е богата на флавоноиди и витамини, сред които А, С, D, Е и В3, които са важни за външния вид и здравина на кожата и косата.

Употреба

Розовата вода намира приложение в козметиката, медицината и парфюмерията още от древността. Тя е важна овкусяваща съставка в азиатската и близкоизточната кухня. Използва се за някои сладки от региона, включително за турския локум и за индийските „расгулас“ (направени от сиропирани тесто и сирене) и „гулаб джамунс“ (още „вафлени топки“). Локумът е лепкав, подобен на желе, но твърд сладкиш, приготвен от нишесте и захар. По традиция се овкусява с розова вода и щедро се поръсва с пудра захар, но вече съществуват всякакви овкусители, освен популярните лимон и мента. Локумът е пренесен на Запад през XIX век.

Действие:

• Противовъзпалително, противоалергично и омекотяващо. Розовата вода се използва в успокояващи разтвори при очни инфекции като конюнктивит;
• Леко антисептично, потиска развитието на болестотворните микроорганизми;
• Стимулира регенеративните процеси в увредените и застаряващи тъкани;
• Тонизира и освежава кожата;
• Подобрява кръвообращението и поддържа водния баланс на кожата;
• Локално обезболяващо;
• Вътрешно приета, розовата вода действа тонизиращо върху кръвоносната, храносмилателната и нервната система;
• Премахва нервното натоварване. Действа като антидепресант и афродизиак;
• Ароматизиращо;

Начин на употреба:

• Почистване на всякакъв вид кожа. Особено подходяща за нежната бебешка кожа;
• Премахване на младежки пъпки;
• Тонизиране и успокояване на кожата на лицето след бръснене;
• Фрикции на суха и чуплива коса;
• Компреси при възпаление на очите и кожни обриви;
• Гаргара при зъбобол, афти, възпаление на устната кухина, гърлото и венците;
• Инхалации с розова вода повишават тонуса на организма, премахват главоболието, успокояват нервната система;

Любопитно

• Десет тона розова вода се използват годишно за измиване на стените на свещения град Мека по време на хаджа.