Розова вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фабрика за розова вода

Розовата вода се получава чрез дестилация на цветовете на маслодайни рози, предимно от роза Дамасцена, и е популярна със своя аромат, антисептични и антибактериални свойства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на рози за получаване на розова вода и розово масло е започнало още в древни Индия и Египет. През X век арабският лекар Авицена първи използва розова вода добита чрез парна дестилация.

Древните римляни ѝ намерили приложение като освежител на въздуха, а през средните векове се превръща в популярно средство за гонене на депресия, използвано при къпане.

Персите пък я използвали в кулинарията и най-вече в сладкарството. е измислят и едно от най-известните сладкарски произведения – марципана, който се приготвя от земни бадеми, захар и с традиционния аромат на розовата вода[1].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Розовата вода е вторичен продукт от процеса на парна дестилация, при който маслото от розовите листа на вида дамасцена се отделя на повърхността. От 1 kg розов цвят се получава 1 kg розова вода. В розовата вода съдържа между 0,2 и 1,1 етерично масло. Най-старите съдове за пренасяне на розовата вода са били кожени мехове, след което започнали да я съхраняват в бъчви и да я дестилират в стъклени шишета.

Днес, водещи производители на розова вода са България, Франция, Италия, Испания, Турция, Иран и Арабския свят.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Розовата вода е богата на флавоноиди и витамини, сред които А, С, D, Е и В3, които са важни за външния вид и здравина на кожата и косата.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Розовата вода намира приложение в козметиката, медицината и парфюмерията още от древността[2]. Тя е важна овкусяваща съставка в азиатската и близкоизточната кухня. Използва се за някои сладки от региона, включително за турския локум и за индийските „расгулас“ (направени от сиропирани тесто и сирене) и „гулаб джамунс“ (още „вафлени топки“). Локумът е лепкав, подобен на желе, но твърд сладкиш, приготвен от нишесте и захар. По традиция се овкусява с розова вода и щедро се поръсва с пудра захар, но вече съществуват всякакви овкусители, освен популярните лимон и мента. Локумът е пренесен на Запад през XIX век[3].

Действие:

  • Противовъзпалително, противоалергично и омекотяващо. Розовата вода се използва в успокояващи разтвори при очни инфекции като конюнктивит;
  • Леко антисептично, потиска развитието на болестотворните микроорганизми;
  • Стимулира регенеративните процеси в увредените и застаряващи тъкани;
  • Тонизира и освежава кожата;
  • Подобрява кръвообращението и поддържа водния баланс на кожата;
  • Локално обезболяващо;
  • Вътрешно приета, розовата вода действа тонизиращо върху кръвоносната, храносмилателната и нервната система;
  • Премахва нервното натоварване. Действа като антидепресант и афродизиак;
  • Ароматизиращо;

Начин на употреба:

  • Почистване на всякакъв вид кожа. Особено подходяща за нежната бебешка кожа;
  • Премахване на младежки пъпки;
  • Тонизиране и успокояване на кожата на лицето след бръснене;
  • Фрикции на суха и чуплива коса;
  • Компреси при възпаление на очите и кожни обриви;
  • Гаргара при зъбобол, афти, възпаление на устната кухина, гърлото и венците;
  • Инхалации с розова вода повишават тонуса на организма, премахват главоболието, успокояват нервната система;

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Десет тона розова вода се използват годишно за измиване на стените на свещения град Мека по време на хаджа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]