Иглика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иглика.

Иглика
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Игликови (Primulaceae)
род:Иглика (Primula)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Kablikia 1839
  • Carolinella Hemsl., 1905
Иглика в Общомедия
[ редактиране ]

Иглѝка (Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Заради ранния ѝ пролетен цъфтеж, в Русия се нарича първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. Среща се и като аглика, яглика, адлика (Омуртаг), аглъч, аглъчка (Маданско), иглик, иглеч, иглек (Малкотърновско) и др.[1]

Описание и отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

С разнообразната си цветна палитра, игликата[2] е колоритно градинско цвете. Някои от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4 – 5 см в диаметър. Примулата[3] има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.[4]

Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях[5] са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони.

Отглежда се изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея, цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.

За лечебни цели се използват коренището и корените, цветовете и листата. Притежава отхрачващо и диуретично действие. Засилва стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Род Иглика

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том II. Второ издание. София, Асадемично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. с. 6. Посетен на 25.08.2022.
  2. Иглика в РБЕ
  3. Примула в РБЕ
  4. Боев, Николай и др. Детско букварче за растения и животни. Първо издание. София, „Земиздат“, 1974. с. 98. Посетен на 25.08.2022.
  5. Закон за биологичното разнообразие. // lex.bg, 2018. Посетен на 25.08.2022. Приложение № 2а към чл. 35а – Рилска иглика (Primula deorum); Старопланинска иглика (Primula frondosa); Дългоцветна иглика (Primula halleri); Сибторпиева иглика (Primula vulgaris ssp.sibthorpii)