Франк Томпсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франк Томпсън
William Frank Thompson
британски офицер
Роден
Починал

Националност  Великобритания
Образование Ню Колидж
Военна служба
Звание майор
Прякор Лорънс Български
Години 1939 – 1944
Служил на Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Bulgaria.svg НОВА
Род войски Партизанско движение в България
Войни Втора световна война
Битки Битка при Батулия
Братската могила в Литаково с гроба на майор У. Ф. Томсън
Гробът на майор Томсън

Уилям Франк Томпсън (на английски: William Frank Thompson) е британски офицер, майор. Офицер за свръзка между Британската армия и НОВА в България по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от семейство с леви политически възгледи. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.

На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). През май 1944 г. мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Получава сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Организира спускания на английско оръжие, с което е въоръжена част от състава на току-що формирания батальон "В. Левски" на Трънският отряд.[1] [2]

На 18 март се организира пречиствателна операция на българските войскови подразделения, при която групата на Франк Томпсън е разбита и пръсната, като нейният водач М. Л. Дейвис загива. След дълги перипетии групата успява да се събере на 23 март около с. Ново Село, Сурдолишко, където поради предателство трима от групата загиват, а Томпсън се спасява по чудо. На 6 април 1944 г. той успява да се свърже с английската военна мисия на майор Дагмор, като чрез него се обажда на радиоцентъра в Кайро и на 14 април получава нова радиостанция. По същото време е формирана нова английска военна мисия с кодовото име "Claridges", в чийто състав попада и Франк У. Томпсън заедно със радист - сержант Кенет Скот, сапьор - сержант Джон Уолкър и преводач - сержант Ник Мървин (Монро). В началото на май 1944 г. тя успява да осигури получаването на голямо количество оръжие, с което се въоръжават I и II софийска бригада в района на Кална. [1]

Участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада от Югозападна към Северозападна България. На 23 май 1944 г. бригадата води битка с българска армейска част и жандармерия при с. Батулия. При боя в местността „Марина мъртвина“ част от партизаните загиват. Майор Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбов.[3]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На майор Франк Томпсън е наименувано образуваното след войната село Томпсън. На мястото на залавянето му е изграден негов бюст-паметник. Улица в с. Литаково носи неговото име. През 1970-те години е препогребан в Братската могила в местността Калето край с. Литаково, наред със загинали по време на Съпротивителното движение в България 72 партизани и ятаци от Партизанска бригада „Чавдар“ и Втора софийска народоосвободителна бригада.

Паметник за битката при с. Батулия

Сред погребаните са партизаните: канадецът сержант Ник Марвин (Монро), червеноармеецът Иван Валчук (Ванюша), сърбинът Стефан Радович и арменката Армина Разгладнян (Саша). [4].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Котев, Николай. Война без правила. София, Издателство на Министерството на отбраната "Св. Георги Победоносец", 1994. с. 150-151.
  2. Котева А., Котев К., Британското разузнаване в България, С., 2003, с. 138 – 141
  3. Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.148
  4. www.novazora.net
     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград