Славчо Трънски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славчо Трънски
деец на БКП, комунистически партизанин, военен деец
Роден: 22 октомври 1914 г.
Починал: 17 октомври 1999 г. (84 г.)
Народен представител в:
III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА. Политик от БРП (к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник от запаса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Трънски е роден на 22 октомври 1914 г. в с. Бохова. Член на РМС от 1929 г. Завършва гимназия в София през 1936 г. Встъпва в редиците на Българската работническа партия (к) (1938). Многократно е арестуван от властите в периода 1929 – 1941 г. заради политическите му убеждения.

Планински масиви в района на действие на Трънския отряд

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Минава в нелегалност през 1942 г. Организатор и командир Трънския партизански отряд.[1] Поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия.[2][3]

Скулптурна композиция в центъра на град Трън от Мемориала на загиналите партизани от Трънския отряд

След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. Командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Известно време завежда отдел „Военен“ на Областния комитет на БКП в София.

След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1945 – 1947). Командир на I – а дивизия (1947 – 1949). Командир на Трета българска армия (1949 – 1951).

През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия „Георги Раковски“.

От 24 април 1951 до 26 април 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен.

След освобождаването му е назначен за заместник-директор на Търговско предприятие „Дървопласмент“ и членството му в БКП е възстановено.[4] През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на ВА „Георги Раковски“ (1954 – 1962). Заместник-министър на народната отбрана (1962-1982) и командващ Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. Многократно избиран за народен представител (1962 – 1990). През 1982 г. става председател на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Член е на Националния съвет на ОФ.[5]

Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 15 ноември 1989 г. държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990).

Награден посмъртно с Руската обществена награда „Великая победа (1941 – 1945)“ (2007).

Автор на книгите: „Неотдавна“ (1957), „Посвещение“ (1967), „Невъзможни истини“ (1994). Сценарист на филмите: Страстна неделя (1986), Игра с огъня (1982) и Нощните бдения на поп Вечерко (1980).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на Народна република България (1979)[6]
  • Герой на социалистическия труд на България (Указ № 3540 от 19 октомври 1984)
  • 4 ордена „Георги Димитров“
  • Заслужил деятел на културата (1981)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.278
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.29, 40, 117, 234
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 378
  4. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 152.
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 382
  6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 46