Рани луг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рани луг
Село Рани луг, изглед от изток
Село Рани луг, изглед от изток
Общи данни
Население 27 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,516 km²
Надм. височина 838 m
Пощ. код 2484
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62205
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Рани луг в Общомедия

Рани луг е село в Западна България, в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина

Село Рани луг (820 m н.в.) се намира в полите на Рудина планина, тук наричана също Ранилужка планина, и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със Сърбия.

Съседни села: Насалевци, Главановци, Слишовци, Реяновци, Цегриловци и Кална в Сърбия.

Ранилужката (Рудина) планина е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на Руй са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река Ерма. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, Слишовци, Милославци, Зелениград и най-много при село Забел.

Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било – Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева – шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо.

Изглед към Знеполе от с. Рани луг

Ранилуг е част от Трънската котловина – Знеполе, която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Рани луг е едно от най-старите селища в Знеполско. Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата – стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището" – както и понастоящем се зове.

При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли – останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети.

През Средновековието селото се споменава в няколко турски до­кумента. През 1451 г. то е тимар с 64 домакинства, а данъкът за бея е бил 4685 акчета. През XVI в. тук е имало 3 джелепкешани, които дос­тавяли 150 овце.

В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: Ранъі лѫгъ през ХIII в. във Виргинската грамота[1]; Ранилук в 1453 г., Рану луг, Ранолуг в 1576 г.[2][3][4][5]; Рани Лукъ в 1878 г.[6] По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия.

Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови.

През войните 1912 – 1918 г. са загинали 27 ранолужани. Има 13 партизани от селото, както и ятаци и помагачи.

с. Рани луг през 1937 г.

Стопански и културен живот[редактиране | редактиране на кода]

Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици.

ТКЗС-то се образува през 1956 г. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището.

Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало килийно училище. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. Килийното училище от 1859 г. се е помещавало при черквата. Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник – продължител на килийното обучение.

Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги.

Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век

Манастирът „Свети Архангел Михаил“ до град Трън е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от с. Рани луг и кир Костадин от с. Турковци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ

Жители 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010 2012
Рани луг 727 682 385 230 180 116 101 63 31 19

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В Рани луг има късносредновековна църква – Свети Николай, датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век.

Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век
Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век
Църква „Свети Николай“ – село Рани луг (2017 г.)

Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6 – 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи.

Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането.

Вековно дъбово дърво в Рани луг

До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото.

Диалект[редактиране | редактиране на кода]

Трънският диалект, в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях.

Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете. ..

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София.

С настъпването на промените през 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кулата – Късноантична и средновековна крепост Градище/Кулата в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др.
Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг
  • Мемориална плоча в местността Луг на Работнечески младежки съюз
Паметник на Стефан Рангелов
Събор в село Рани луг – 12.05.2018
  • На 12 май 2018 г. Рани луг отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции 

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Виргинската грамота на Константин Тих от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Рани луг край Гниляне, Косово.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Български крепости
  • Младенов Асен; „Трънските думи - речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011
  • „Трънско – минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008
  • Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008
  • Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987
  • Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002
  • Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006
  • Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988.Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453
  3. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр. 363
  5. Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр. 179
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
  7. Даскалова, Ангелина и др. Грамоти на българските царе. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-034-4. с. 333.