Мрамор (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Перник. За други значения вижте Мрамор (пояснение).

Мрамор
Общи данни
Население 60 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,462 km²
Надм. височина 797 m
Пощ. код 2487
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 49196
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Мрамор е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мрамор се намира в планински район. Разположено на пътя за селата Горочевци и Пенкьовци и разклона за с.Кожинци. На 1 – 2 км след с.Вукан и на 10 км от гр.Трън.

Селото е разделено на следните махали (фамилии) по посока с. Вукан-Мрамор (отдясно на пътя): Долина, Лъжови, Паункови, Сарийни, Каранджулови, Вучини, Церак, Зайнни, Марчин дол, Гробища, Центъра (магазина), Тършевини, Цветкови.

Около селото се намират и следните местности: Каланьевъц, Боин кладенец, Бишчини падини, Разкръсье.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи селото е отбелязвано като: Мирамор в 1453 г., 1576 г., 1624 г.[1][2][3][4]; Мраморъ в 1878 г.[5]

През 1908 година в Мрамор е основана земеделска кооперация „Последна надежда“. Към 1935 г. тя има 37 члена.[6]

През 1985 година селото има 86 жители.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Параклис „Света Богородица“

На около 2 км южно от село Мрамор, близо до пътя Трън – Пенкьовци е разположен манастирът „Света Богородица“. Храмов празник на манастира е 15 август.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор винаги първата събота след Богородица 15 август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мрамор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.435
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
  5. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  6. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  7. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 190.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55