Трън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трън (град))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.

Трън
      
Герб
Централната част на Трън
Централната част на Трън
Общи данни
Население 2522 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2443 (НСИ)
Землище 21,582 km²
Надм. височина 900±1 m
Пощ. код 2460
Тел. код 07731
МПС код РК
ЕКАТТЕ 73273
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Адрес на общината

пл. „Владо Тричков“ 1,
п.к. 2460;
тел.: 07731/22 – 65,
факс: 07731/22 – 61,
[mail:obshtina_tran@mail.bg]

www.tran.bg
Трън в Общомедия

Трън е град в Западна България. Той се намира в област Перник, разположен е близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен център на община Трън.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от моста над река Ерма

Трън се намира в планински район. Разположен е на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за Трън (1926 – 1970)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,5 20 29,2 28,8 32,2 34 36,5 36,8 37,3 31,6 25,5 18,5 37,3
Средни максимални температури (°C) 1,8 4,8 9,1 15,2 19,8 23,1 25,7 26,1 22,6 16,9 10,5 4,6 15
Средни температури (°C) −3,3 −0,8 2,9 8,4 13,3 16 18 17,3 13,5 8,8 4,6 −0,7 8,2
Средни минимални температури (°C) −8,7 −6,2 −2,5 1,7 5,9 9 9,8 8,8 5,6 2,2 −0,2 −5,1 2,4
Абсолютни минимални температури (°C) −38,3 −31,4 −26,5 −9,2 −4,5 −1 −0,8 0,4 −7 −10 −20 −30,6 −38,3
Средни месечни валежи (mm) 41 38 37 50 73 84 55 43 43 51 51 47 613
Източник: Stringmeteo.com

История[редактиране | редактиране на кода]

Мемориал на загиналите през Сръбско-българската война
Общ изглед на Трън, 1911 г.
Оброчният кръст при скалната църква Св. Петка

Трън под името Звенеаполис се среща още през средните векове в грамота на византийския император Василий Втори Българоубиец. Предполага се, че това название поставя началото на наименованието Знеполе, или поради областта градът вторично се е сдобил с това име. Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство във града.

Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села днес е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено.

Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма /Йерма/, така и при скалната църква Св. Петка и при старата бензиностанция на края на града. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 m са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и изрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към Енеолитната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил със доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тераса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и в околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална християнска църква, дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището. Третото праисторическо селище е открито на 1 km южно от града, на левия бряг на река Ерма, до бензиностанцията. При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 m са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма, техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт. [1]

По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. Готите са от племето херули и са се заселили с цел експлоатация на рудници. Славянското заселване е било доста масирано, свидетелство за което е почти стопроцентовата славянска именна система на топографските местности в Трънско. Прабългарско присъствие не е засвидетелствано. След разгрома на тракийските племена от Римската империя те са подложени на асимилация, като в Трънско се е използвал латинския език и те впоследствие или придобиват и запазват влашко самосъзнание, или се славянизират. Следите от влашко-римско-тракийското влияние са названието на местния диалект на площада в града - Пиац, итал. пиаца, връх Чирчилат, връх и планина Руй, село Радово и т.н. Трънско е по средата на две големи славянски племена, заселили се на Балканите дали имена на реките - струмяни и моравци. Първите са дакийски славяни или южни славяни от българската група а вторите са голям рой от западните славяни, чешки моравци. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град засега е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.[2]

За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра Пернишки, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.

Центърът на Трън

По време на османската власт градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.

В края на XVIII век, по времето на разоренията на Али паша Янински, групи от Костурско се преселват в Трънско. След края на дейността си като кърджалия през 1805 г., като признат от властите аян на Брезник в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари Кара Фейзи,[3] който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.

След края на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в района на Трън избухва така нареченото Знеполско въстание през 1830 г. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Масаловички. Комитетът взима дейно участие в Сръбско-турската война от 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на т.нар. Шопско въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско.

В края на Освободителната война Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • На територията на община Трън са открити единствените в България останки от динозаври в обект близо до сушата. През юни 2019 г. Трънското туристическо дружество заедно с Националния природонаучен музей към БАН поставят в информационния туристически център на входа на Трънското ждрело информационно табло с описание на находките.[4]
  • През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3 °C.
  • Село Рани луг е едно от най-старите селища в Знеполско. Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата – стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището".
  • В село Берайнци през 1778 г. е открито първото домашно килийно училище в Трънския край.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Черква „Св. Никола“

Природно наследство[редактиране | редактиране на кода]

В късноплейстоценски отложения в пещерата Царева църква палеоорнитологът проф. Златозар Боев е установил останки от 4 вида съвременни птици – сокол орко (Falco subbuteo), пъдпъдък (Coturnix coturnix), чавка (Corvus monedula) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus). В пластове с подобна възраст във Филиповската (Мисловщишката) пещера той е намерил кости от над 30 вида, 4 от които са изчезнали от пределите на страната – снежна яребица (Lagopus lagopus), тетрев (Tetrao tetrix), червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) и колхидски фазан (див) (Phasianus colchicus). Други видове в пещерата: керкенез (Falco tinnunculus), пъдпъдък, яребица (Perdix perdix), кукумявка (Athene noctua), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), горска зидарка (Sitta europeae), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), сврака (Pica pica) и др. В холоценските пластове в Зелениградската пещера са намерени находки от 6 вида птици – бухал (Bubo bubo), жълтоклюна гарга, чавка, керкенез и полска яребица. От холоценските останки от птици от Филиповската пещера по-интересни са тези на скален гълъб (Columba livia), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), сойка (Garrulus glandarius), кос(Turdus merula) и др.[5]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на град Трън са разположени 2 православни храма:

  • „Свети Никола“ – в центъра на града;
  • „Света Петка“ – в квартал Баринци, над който е разположен;
  • Скален параклис „Св. Петка“.
  • Близо до град Трън в село Берайнци е останала част от късносредновековната църква при оброка „Св. Георги“.
  • Има храм и на Евангелската петдесятна църква.

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Св. Архангел Михаил“ е разположен на 2,5 km северно от града.

Обществени сгради[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Национален фестивал на клубовете за български танци и любителски ансамбли „От Трън по-убаво нема“ който се провежда всяка година в началото на месец юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Фигурата на „Гига“ – паметник на трънския майстор
  • Анушка Михайлова – народна певица
  • Владо Тричков (1899 – 1944) – комунистически партизанин
  • Гюрга Пинджурова – народна певица
  • Денчо Знеполски – видна личност по време на комунистическия режим, бивш партизански командир, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран
  • Димитър Карадимчев (1860 – 1940), основоположник на сценичното изкуство и на печатното дело и периодичния печат в Трън
  • Жана Николова-Гълъбова – учен-филолог, есеист, лексикограф
  • Константин Байкушев – лесовъд, установил възрастта на Байкушевата мура, която е на второ място след Гранитския дъб в област Стара Загора
  • Методи Петричев – професор по ветеринарна медицина
  • Петър Месаков - политик, строителен предприемач, председател на нелегалния комитет на Отечествения фронт през 1943-1944 г. в Трънско, един от най-състоятелните трънчани, подпомагал финансово партизанския отряд, впоследствие деец на БЗНС крилото начело на което е Никола Петков, концлагерист в Белене. След това е реабилитиран и му е присъдена пенсия за активен борец против фашизма и капитализма.
  • Михаил Календеров (1887 – ?) – политик
  • Никола Попов – икономист, академик на БАН, ректор на Софийския университет (1989 – 1991)
  • Саздо Иванов – професор по физика
  • Славчо Трънски – партизански командир, български комунистически държавен и военен функционер, генерал-полковник, впоследствие въдворяван от комунистическата власт в концлагера в Белене, реабилитиран, депутат в Народното събрание.
  • Стамен Григоров – откривател на Lactobacillus bulgaricus
  • Тако Пеев – родолюбец, нар. представител в III и IV ВНС и в VII, VIII и IX ОНС
  • Цветко Радков – самобитен поет, люляците на „Чарчалат“ са негово дело
  • Рангел Клисурски - сръбски деец, роден в с. Клисура, кмет на Трън след навлизането на сръбските войски в него през 1878 година, депутат в сръбската скупщина.
  • Румен Марков - професор по право, ректор на Академията на МВР.
  • Григория Дечов - ок. 1770 - ок. 1834 - прочут ловец за времето си, в защита на семейната чест убива с голи ръце двама въоръжени турци и избягва във възстанала Сърбия със семейството си, като заради прояви на героизъм и бойни умения стига до чин полковник в състава на сръбската армия. Родоначалник на бугарския Дечов род в Сърбия. Неговите потомци живеят в Белград и в гр. Лесковец в Сърбия и до днес и пазят родовата му памет на вече смесения си българо-сръбски род.
  • Верчо Митов - футболист, голмайстор на Партизан Трън и голмайстор на Миньор Перник за всички времена.
  • Христо Пляката - прославен трънски хайдушки войвода.
  • Гроздан Насалевски - прочут майстор и строителен предприемач.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983 стр. 166 – 167
  2. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 166 – 167
  3. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 358.
  4. „Намерените кости от динозаври в Трънско вече и с информационна табела“, 18.06.2019 г.
  5. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene and Holocene avifauna from three caves in the vicinity of Tran (Pernik District – W Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 98 – 106.
  6. Исторически музей на гр. Трън
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България