Шипковица (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипковица.

Шипковица
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,751 km²
Надм. височина 1190 m
Пощ. код 2493
Тел. код 07735
МПС код РК
ЕКАТТЕ 83209
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Шипко̀вица е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шипковица се намира в планински район, част от планините на Краището, разположено в западната част на България по границата ни със Сърбия. На 1 – 2 часа път от селото се намира най-високият им връх – Било (1737 м) в планината Кървав камък.

Селото е съставено от множество махали, разположени по билните части на заоблените планински склонове. Местността е обрасла с вековни букови гори, между които се намират красиви поляни с множество шипкови храсти, откъдето идва името на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари записи селото е отбелязвано като: Шибковиче, Шибкуфча (Шипковица), Шипкофча в 1576 г.[1][2][3]; Шипковица в 1878 г.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По Ньойската граница, прокарана през 1920 година, 250 декара от землището на селото, предимно ливади, остават в Сърбия, в землището на село Божица. През 1942 година, по време на българското управление в Западните покрайнини, тези земи са върнати на Шипковица.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Анакиев (р. 1935), български офицер, генерал-майор от Строителни войски

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно в село Шипковица се провежда събор през предпоследната неделя на месец октомври. Наричат го „Войнишки светъц“, и е свързан с многото загинали през войните от началото на 20 век жители на селото. На това общоселско събиране се дава курбан за здраве и успехи. В селото има построен параклис, около който се провежда съборът.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.478
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.441
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.129
  4. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  6. Петров, А. Уреден междуселски спор, в. Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.