Шипковица (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипковица.

Шипковица
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,751 km²
Надм. височина 1190 m
Пощ. код 2493
Тел. код 07735
МПС код РК
ЕКАТТЕ 83209
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Шипко̀вица е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шипковица се намира в планински район, част от планините на Краищенската планинска област, разположена в западната част на България по границата ни със Сърбия. На 1 – 2 часа път от селото е разположен най-високият връх в Краището – Било (1737 м) в планината Кървав камък.

Селото е съставено от множество махали, разположени по билните части на заоблените планински склонове. Местността е обрасла с вековни букови гори, между които се намират красиви поляни с множество шипкови храсти, откъдето идва името на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

По Ньойската граница, прокарана през 1920 година, 250 декара от землището на селото, предимно ливади, остават в Сърбия, в землището на село Божица. През 1942 година, по време на българското управление в Западните покрайнини, тези земи са върнати на Шипковица.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Анакиев (р. 1935), български офицер, генерал-майор от Строителни войски

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно в село Шипковица се провежда събор през предпоследната неделя на месец октомври. Наричат го „Войнишки светъц“, и е свързан с многото загинали през войните от началото на 20 век жители на селото. На това общоселско събиране се дава курбан за здраве и успехи. В селото има построен параклис, около който се провежда съборът.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  2. Петров, А. Уреден междуселски спор, в. Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.