Реяновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реяновци
Общи данни
Население 24 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3,65 km²
Надм. височина 799 m
Пощ. код 2483
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62565
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Реяновци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Реяновци се намира в планински район. В близост до планината Руй край красиви смесени гори, а край селото протича Вуча бара (Боховска бара), десен приток на река Ерма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Реяновци е старо българско селище. Името му присъства в османски документи от 1453 г. Историята му има връзка с изчезнало след XV в. село, от което е останало само името на местността „Сабальевци“, където личат останки от римска или ранновизантийска вила – зидове, керамика, съдове, монети, както и с близкото до него селище в местността „Селище“. В района има следи от човешка дейност още от неолита. Живелите тук траки и римляни са се занимавали с рударство, от което са останали безбройни следи от пещи, шлака и пр.[1]

Местна легенда, разказвана не само тук, но и в няколко съседни села, свързва възникването на селото и околните му села със синовете на болярина Срезимир, войвода на цар Самуил. Срезимир имал няколко сина - Рея (Реян), Джия (Джиян) и Боя (Бохян, Бохя), които основали въпросните селища. Реян се заселил в местността „Дупкина кория“. Ето какво пише на 1 април 1926 г. Евтим Спасков, роден в 1896 г., главен учител в джинчовското училище, до Софийския окръжен инспектор: „В старо време имало трима братя – Рая, Боя и Джина, които са живели в съседното село Реяновци. Когато семейството им се уголемило, те се разделили и отишли на три страни. Най-старият Рая останал в старата къща и там се създало сегашното село Реяновци. Вторият Боя отишъл на кошарите, тоест където отгледвали овцете, и поставил началото на сегашното село Бохова. А третият, най-младият Джина, дошел на другите кошари, където отгледвали само кози и основал село под името Джинчовци и от тогава до сега селото носи това име.“[2]

В османотурски регистри името на селото се среща като Реяновци в 1451 г.[3], Раялуфча (Раяловци) в 1453 г., Раянуфча в 1624 г.[4], Раяновче и Райановча в 1576 г.[5][6], Реяновци в 1878 г.[7]

Най-вероятно действително названието на селото идва от личното име „Реан“, което се среща и в османски дефтер от 1570 г., касаещ Кюстендилски санджак, към който тогава спада и село Реяновци.[8] Името Реян е фонетично свързано с Раян, а то идва от „Райо“ - изходната форма за него е Рая, което е дателен и винителен падеж на Райо (известно е, че Райко е народното название на слънцето). В съседния Косовски санджак през 1571 г. са отбелязани в турските регистри имената Рая, Раян, Раяш, Раяшин, Райета.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 2 км от селото е манастирът „Св. Спас“, известен и като Реяновски.[10]

В центъра на селото има паметник на партизанина Любчо Баръмов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  2. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  3. ИБИ — Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363; РСт 465
  4. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490.
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори)
  6. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446.
  7. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  8. ТДИМН V, 4 – Колектив. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширен пописен дефтер за Ќустендилскиот санџак од 1570 г., т. V, кн. 4, Скопje, 1985.
  9. Катич 2010 – Татјана Катић. Опширни попис призренског санџака из 1571. године, Београд, 2010.
  10. Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 98-9.