Берайнци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Берайнци
Общи данни
Население 10 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,14 души/km²
Землище 2,416 km²
Надм. височина 733 m
Пощ. код 2488
Тел. код 07731
МПС код РК
ЕКАТТЕ 3873
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Берайнци в Общомедия

Берайнци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Името на селото се произнася по следния начин - Бера̀йнци - с ударение на буквата "а". Старото наименование на селото е Бераинци - идва от Берая, западна форма на Берай.[2][3] [4]

Произход на наименованието[редактиране | редактиране на кода]

Старото наименование на селото е Бераинци, предполага се че идва от лично наименование или родово наименование – Берая.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Берайнци се намира в планински район, в подножието на Лешниковска планина, която е част от Краище. Намира се в Трънска котловина (Знеполе). Един от високите върхове на която е връх Берайнски Гудел (942 м.). До самото село е връх Кръст (803 м.). На няколкостотин метра от центъра на селото има и могила на 783,2 м надморска височина. Отстои на 82 км от гр. София, на 6 км от гр. Трън и на 14км от ГКПП Стрезимировци.

През селото минава река Ерма. Почвите в самото село са канелени горски, а в долината около река Ерма са алувиално-ливадни. В района преобладават насажденията от бял бор. Над селото виреят диворастящи гъби и билки.

Днес селото се състои от стара част и вилна зона. Старото село е във високата част, а вилната зона, която е образувана 70-те години на ХХ век е под нея. В най-долната част на селото е разположен площадът и спирката на селото. Самият площад е своеобразно кръстовище за различните части на селото. През 2015 година пътят до селото бе напълно обновен, както и моста над река Ерма свързващ селото с главния път за София. Селото попада в Защитена зона „Руй“ за опазване на биологичното разнообразие на България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите селото се е намирало под връх Руй, а след това жителите са се преместили на сегашното място на селото. Преди много години в местността Побит камък е имало голям камък, който е бил побит на мястото, където е щяла да бъде границата със Сърбия, но един от местните се е изхитрил и през нощта е преместил мястото на камъка в село Стрезимировци. Землището на днешното село е обитавано от най-дълбока древност. Има следи от праисторическо селище – в м. „Завой“, на десния бряг на р.Ерма, на площ от около 10 дка. Тук са открити фрагменти с пластична декорация, характерна за халщатската епоха.

В м. „Мала Гарваница“, на около 5 – 6 км югозападно от селото, на северния планински скат, се намира праисторическото светилище. На западния откос на скалата е изрязан диск с диаметър 0,80 м. Свързва се от специалистите с култа към Слънцето. Недалеч от светилището, в местността „Плоча“, има друго праисторическо култово съоръжение – върху големи каменни плочи е издълбана паничка с диаметър 0,30 м.

Животът през античността тук е засвидетелстван от античното селище, изградено върху праисторическото в м. „Завой“ и от късноантично селище (IV-VI век сл. Хр.) – в м. „Гребулица“, на около 1 км северно от селото.

Днешното село Берайнци е старо средновековно селище. Вписано е като тимар в нахия Знепол под същото име с 10 домакинства и една вдовица още през 1447 г. По-късно, през 1606 г., то е вписано като Берайнче в списъците на войнуците към кааза Изнебул. Селото е било изградено върху късноантичното, свързано с металодобива.[6]

Първото килийно училище в Знеполе е отворено през 1778 г. в с. Берайнци от Тричко Гусин. То съществувало почти до Освобождението, поддържано от неговите наследници. Това засвидетелства паметника при останките от него. В миналото жителите на Берайци са се занимавали с тухларство, керемидарство и дюлгерство. В землището на селото се намирала прочутата тогава кариера „Гарваница“ за добиване на камъка трахит.[7]

Паметна плоча за училището създадено в селото от Тричко Гусин

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Първото килийно училище в Трънско построено 1778 г.
  • Късносредновековната църква про оброка Св. Георги
  • Праисторическо селище в м. Завой
  • Праисторическо селище м. Мала Гарваница
  • Връх Берайнски гудел
  • Плаж „Бентовете“ по течението на река Ерма
  • Наблизо са още Ждрелото на река Ерма, Музей на Бусинската керамика в с. Бусинци, Музей на киселото мляко в с. Студен извор, Градски исторически музей гр. Трън, Скален параклис Св. Петка гр. Трън, Язовир Ярловци и много други.
BaeranciPametnik1923.jpg

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има и останки от късносредновекованта църква в м. „Църквище“ при оброка свети Георги. Тя е била малка еднокорабна църква, аналогична на тези от късното средновековие в Горнострумските и Знеполските земи. Самият оброк е оформен от два обработени камъка. Основата е с правоъгълна форма, а по средата има отвор в който влиза вторият камък който е с трапецовидна форма и върху него е очертан кръст.[8] Предстои изграждането на нов храм в селото.

Руините на първото килийно училище в Знеполе построено 1778 г.
Оброчният камък на средновековната църква Св. Георги

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 28 август, на деня на св. Богородица, е събора на селото. На този ден се почита и паметта на Тричко Гусин, построил училището.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. ИБИ — Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
  3. Заимов, Й. 1973. Български географски имена с -jь. Принос към Славянския ономастичен атлас. С.С осем карти.
  4. Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр
  5. Заимов, Й. Български географски имена, София 1973
  6. Митова-Джонова, Димитрина – Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
  7. Сборник „Трънски край“, София, 1940 г.
  8. Късносредновекованта църква в м. „Църквище“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]