Направо към съдържанието

Никола Попов (икономист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.

Никола Попов
български учен-икономист
Роден
Починал
23 май 2015 г. (93 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИкономика

Никола Григоров Попов е български икономист, академик на БАН и ректор на Софийския университет (1989 – 1991).[1][2]

Роден е на 8 януари 1922 г. в с. Филиповци, Пернишко в семейството на миньор. Учи в Трънската гимназия и III Мъжка гимназия (София). Като ученик е приет в РМС (1938).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Като организатор на нелегални групи е осъден на 15 години затвор по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Софийския централен затвор, Скопския и Горноджумайския затвор. Успява да избяга по време на работа в кариерата на мина „Брежани“. Партизанин в Горноджумайския партизански отред „Никола Калъпчиев“ с нелегално име Алеко (1943).

Завършва икономика на агрономството в Софийския университет и постъпва на преподавателска работа като асистент в Юридическия факултет на Софийския университет (1948). Специализира в Москва като аспирант в Икономическия факултет на Тимирязевската академия. Доцент (1955) и професор (1965).

Заместник-ректор на Софийския университет (1961 – 1966) и ректор (1989 – 1991). Академик на БАН от 1989 г.[3]

Автор е на множество научни трудове сред които „Китайското икономическо чудо“, „Световното стопанство се прекроява“, „Капиталът срещу капитализма“ и др.

Паметна плоча на чешмата, която акад. Попов е изградил в родното село си село Филиповци, област Перник
Чешмата в село Филиповци

Почетен член на Българска камара за образование, наука и култура. Почетен гражданин на Перник. Награден е с Орден „Стара планина“ I ст. „за излючителния му принос за развитието и съхраняването на българската наука и висше образование, за активната му научна, преподавателска и обществена дейност“ (2002).[4][5][6]

  1. ПОПОВ, Никола Григоров (8 І. 1922) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 9 ПАН-РЕМ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3518.
  2. Попов, Никола Григоров (1922) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 848. Посетен на 14 ноември 2025.
  3. Информация за Никола Попов на интернет страницата на БАН, архив на оригинала от 9 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160609232600/http://www.bas.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/9333-%D1%81-%D0%BA-%D1%80-%D1%8A-%D0%B1-%D0%BD-%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5-%D1%81-%D1%82-akad-n-popov, посетен на 19 май 2016 
  4. Указ № 157 от 18.05.2002 г. за награждаване на акад. НИКОЛА ГРИГОРОВ ПОПОВ с орден „Стара планина“ първа степен, Обн. ДВ бр.54 от 31 май 2002 г.
  5. Минкова, Цветомира. „IN MEMORIAM“, Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“ // 25 май 2015 година.
  6. In memoriam На 93-годишна възраст почина видният български икономист акад. НИКОЛА ПОПОВ // Дума (116). 25 май 2015. Посетен на 28 септември 2021.
Гробът на Никола Попов на Централните софийски гробища (42°42′52.5″ с. ш. 23°20′10.5″ и. д. / 42.714583° с. ш. 23.33625° и. д.)