Борово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Борово
Borovo location in Bulgaria.png
Общи данни
Население 2 232 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1882 (НСИ)
Землище 37,264 km²
Надм. височина 07 m
Пощ. код 7174
Тел. код 08140
МПС код Р
ЕКАТТЕ 5611
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Борово
Валентин Великов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Н. Вапцаров“ 1А
п.к. 7174
тел.: 08140/2253
тел.: 08140/2290
е-поща: borovoприborovo.org
Борово в Общомедия

Борово (старо име: Горна Манастирица, също и Горазд, а в още по-ранен период и Балабанлий) е град в Северна България, намира се в Област Русе и е в близост до град Бяла. Градът е административен център на община Борово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина на гр. Борово е 278 м.

Територията на Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина.

Борово, отстои на 50 км. югозападно от областния център – гр. Русе.

През гр. Борово преминава железопътната линия Русе – Г. Оряховица – София/Ст. Загора. Също важна транспортна артерия, преминаваща през територията на общината при селата Обретеник и Волово и гр. Борово, е първокласен път I-5. Това е участък от двата европейски транспортни коридора /№7 и №9/, които осигуряват връзката на Област Русе с районите на Балтийско и Северно море от една страна и Средиземно и Черно море от друга страна. В сравнително добро състояние са пътищата гр. Борово-гр. Две могили, гр. Борово-гр. Бяла, с. Обретеник-с. Ценово и с. Обретеник-с. Батин.

В гр. Борово има частична канализация за отпадните води и се изгражда ГПСОВ.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на град Борово са открити уникални предмети от сребърно тракийско съкровище (известно като Боровското съкровище) и тракийска гробница от IV век пр.н.е. Между селата Батин и Горно Абланово са намерени доказателства за наличието на стар римски път.

Първи сведения за селото има от 1657 г., когато се споменава с името Чифлик манастир. В последващите години се нарича Горна Манастирица, Горно Манастирци и други подобни варианти.

По време на Руско-турската освободителна война в с. Брестовица, което сега е в границите на община Борово, е бил разположен щабът на руската армия. В Борово има събрани експонати в музейна сбирка: над 14000 предмета от традиционния бит и култура с тракийски, римски, гръцки, славянски и прабългарски произход-монети, керамика, носии, оръдия на труда и др. От 7 септември 1984 г. Борово е със статут на град.[1]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметът на Община Борово, област Русе е Валентин Панайотов, издигнат ПП ГЕРБ.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината осъществяват дейност едно общинско предприятие и голям брой частни фирми. Структуроопределящи са производството на чорапи, чорапогащи, конфекция, месодобив и месопреработка.

По-големи фабрики и производители в града са:

  • Спирала ЕООД – производство на дамски, мъжки и детски трикотаж
  • ПТК Елкон – производство на ел.материали
  • Икон ЕООД – производство на надувни изделия
  • „БороИмпекс“ ЕООД – месодобив и месопреработка

Тези фирми осигуряват над 550 работни места и реализират продукцията си както в региона, така и в Европа.

Традиционни отрасли за общината са шивашката промишленост и селското стопанство (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), където и делът на заетите е много голям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Активна роля в културната дейност и възпитаване в патриотичен дух на поколения бровчани има основаното през 1898 г. Народно читалище „Искра1898“. То е оборудвано с театрален и киносалон и разполага с библиотека с богат книжен фонд от над 47 000 тома. В началото на 90-те години на XX век към него са създадени Детски състав за народни танци „Искрица“, Формация за модерен балет „Ритмика“, Група за автентичен фолклор и Женска певческа група „Боровчанки“.

През 2004 г. в гр. Борово е открит Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания (ЦСРИ „Детелина“), който предлага социоконсултански услуги, медицинска и социална рехабилитация и др. В Центъра работят 15 души – директор, социални работници, рехабилитатор, психолог, медицински фелдшер и помощен персонал. Услугите на Центъра се потребяват от 90 лица с увреждания.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Съкровището от с. Борово (сега град), намерено от Трайчо Великов Стоев през ноември 1974 година в местността „Сиври Тепе“, състоящо се от пет сребърни позлатени съда е датирано към втората четвърт-средата на IV век пр.н.е. Предметите включени в него са:

  • Три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс;
  • Каничка-ритон с позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцената, украсяваща каничката представя божества на угощение;
  • Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена, в която грифон напада кошута.

Съкровището от Борово е от времето на Одриския цар Котис I (383 – 359 г. пр.н.е.), както се вижда от надписите с неговото име върху намерените съдове. Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия. Находката в Борово съдържа липсващите в Рогозенското съкровище ритони, най-характерната регалия на тракийските царе. Съкровището е от земите на тракийското племе Гети от Северна България. Каничката и ритонът с протоме носят надпис: „Kotyos eg Beo“, т.е те са били притежание на Котис I и са били подарени на гетите. Особено интересни са сцените от каничката. Текстовете, които се разчитат на тях са основния извор за тракийската религия. В тези изображения можем да видим спътниците на Дионис (бог на виното, плодородието и веселието) – сатирите и менадите, изпаднали в мистичен екстаз. Сцената илюстрира мистериите на Кабирите (божествени деца). На каничката може да се види сцена на свещен брак, млад мъж прегърнал девойка заобиколени от митични същества. Този култ се изповядва в светилището но о. Самотраки и Лемнос и е свързан с плодородието, огъня и металургията.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. тракийската гробница е демонтирана и преекспонирана в централната част на гр. Борово срещу сграда, предвидена за музей. Тъй като сребърното съкровище се съхранява в Националния исторически музей, са направени постъпки пред Министерство на културата, да бъде изработено копие на съкровището за историко-етнографския музей в Борово, чийто статут и музейна сбирка са в процес на изграждане.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Община Борово отбелязва ежегодно като свой ден 5 септември, обявяването на Борово за град. В града ежегодно се организира пленер по скулптура в който вземат участие някои от най-добрите майстори. Традиционно всяка година в последната неделя от месец август се провежда събора на Борово, когато в градчето се завръщат много от потомците на това райско кътче.

През 2008 г. стартира иницатива на НЧ „Искра“ за провеждане на ежегоден Национаелн фолклорен феситвиал „От Дунава до Балкана“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Световноизвестният олимпийски шампион на троен скок Христо Марков е родом от гр. Борово. Той е почетен гражданин на общината.

В гр. Борово е роден проф. д-р инж. Илия Кръстев Илиев – есксперт в областта на енергетиката и енергийната ефективност, преподавател в РУ"А.Кънчев".

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България