Борово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Борово
Общи данни
Население 2 232 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 882 (НСИ)
Землище 37,264 km²
Надм. височина 07 m
Пощ. код 7174
Тел. код 08140
МПС код Р
ЕКАТТЕ 5611
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Борово
Валентин Великов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Н. Вапцаров“ 1А
п.к. 7174
тел.: 08140/2253
тел.: 08140/2290
е-поща: borovoприborovo.org
Борово в Общомедия

Борово (старо име: Горна Манастирица, също и Горазд, а в още по-ранен период и Балабанлий ) е град в Северна България, намира се в Област Русе и е в близост до град Бяла. Градът е административен център на община Борово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина на гр. Борово е 278 м.

Територията на Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина.

Борово, отстои на 50 км. югозападно от областния център – гр. Русе.

През гр. Борово преминава железопътната линия Русе – Г. Оряховица – София/Ст. Загора. Също важна транспортна артерия, преминаваща през територията на общината при селата Обретеник и Волово и гр. Борово, е първокласен път I-5. Това е участък от двата европейски транспортни коридора /№7 и №9/, които осигуряват връзката на Област Русе с районите на Балтийско и Северно море от една страна и Средиземно и Черно море от друга страна. В сравнително добро състояние са пътищата гр. Борово-гр. Две могили, гр. Борово-гр. Бяла, с. Обретеник-с. Ценово и с. Обретеник-с. Батин.

От лятото на 2002 г. в гр. Борово и с. Г. Абланово има Интернет. В общината има отлично покритие на Vivacom и сравнително добро покритие на Mtel и Telenor.

В гр. Борово има частична канализация за отпадните води и се изгражда ГПСОВ.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на град Борово са открити уникални предмети от сребърно тракийско съкровище (известно като Боровското съкровище) и тракийска гробница от IV век пр.н.е. Между селата Батин и Горно Абланово са намерени доказателства за наличието на стар римски път.

Първи сведения за селото има от 1657 г., когато се споменава с името Чифлик манастир. В последващите години се нарича Горна Манастирица, Горно Манастирци и други подобни варианти.

По време на Руско-турската освободителна война в с. Брестовица, което сега е в границите на община Борово, е бил разположен щабът на руската армия. В Борово има събрани експонати в музейна сбирка: над 14000 предмета от традиционния бит и култура с тракийски, римски, гръцки, славянски и прабългарски произход-монети, керамика, носии, оръдия на труда и др. От 7 септември 1984 г. Борово е със статут на град.[1]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметът на Община Борово, област Русе е Валентин Панайотов, издигнат ПП ГЕРБ.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината осъществяват дейност едно общинско предприятие и голям брой частни фирми. Структуроопределящи са производството на чорапи, чорапогащи, конфекция, месодобив и месопреработка.

По-големи фабрики и производители в града са:

  • Спирала ЕООД – производство на дамски, мъжки и детски трикотаж
  • ПТК Елкон – производство на ел.материали
  • Икон ЕООД – производство на надувни изделия
  • „БороИмпекс“ ЕООД – месодобив и месопреработка

Тези фирми осигуряват над 550 работни места и реализират продукцията си както в региона, така и в Европа.

Традиционни отрасли за общината са шивашката промишленост и селското стопанство (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), където и делът на заетите е много голям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Активна роля в културната дейност и възпитаване в патриотичен дух на поколения бровчани има основаното през 1898 г. Народно читалище „Искра1898“. То е оборудвано с театрален и киносалон и разполага с библиотека с богат книжен фонд от над 47 000 тома. В началото на 90-те години на XX век към него са създадени Детски състав за народни танци „Искрица“, Формация за модерен балет „Ритмика“, Група за автентичен фолклор и Женска певческа група „Боровчанки“.

През 2004 г. в гр. Борово е открит Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания (ЦСРИ „Детелина“), който предлага социоконсултански услуги, медицинска и социална рехабилитация и др. В Центъра работят 15 души – директор, социални работници, рехабилитатор, психолог, медицински фелдшер и помощен персонал. Услугите на Центъра се потребяват от 90 лица с увреждания.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Съкровището от с. Борово (сега град), намерено от Трайчо Великов Стоев през ноември 1974 година в местността „Сиври Тепе“, състоящо се от пет сребърни позлатени съда е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.н.е. Предметите включени в него са:

  • Три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс;
  • Каничка-ритон с позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцената, украсяваща каничката представя божества на угощение;
  • Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена, в която грифон напада кошута.

Съкровището от Борово е от времето на Одриския цар Котис I (383-359 г. пр.н.е.), както се вижда от надписите с неговото име върху намерените съдове. Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия. Находката в Борово съдържа липсващите в Рогозенското съкровище ритони, най-характерната регалия на тракийските царе. Съкровището е от земите на тракийското племе Гети от Северна България. Каничката и ритонът с протоме носят надпис: „Kotyos eg Beo“, т.е те са били притежание на Котис I и са били подарени на гетите. Особено интересни са сцените от каничката. Текстовете, които се разчитат на тях са основния извор за тракийската религия. В тези изображения можем да видим спътниците на Дионис (бог на виното, плодородието и веселието) – сатирите и менадите, изпаднали в мистичен екстаз. Сцената илюстрира мистериите на Кабирите(божествени деца). На каничката може да се види сцена на свещен брак, млад мъж прегърнал девойка заобиколени от митични същества. Този култ се изповядва в светилището но о. Самотраки и Лемнос и е свързан с плодородието, огъня и металургията.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. тракийската гробница е демонтирана и преекспонирана в централната част на гр. Борово срещу сграда, предвидена за музей. Тъй като сребърното съкровище се съхранява в Националния исторически музей, са направени постъпки пред Министерство на културата, да бъде изработено копие на съкровището за историко-етнографския музей в Борово, чийто статут и музейна сбирка са в процес на изграждане.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Община Борово отбелязва ежегодно като свой ден 5-ти Септември, обявяването на Борово за град. В града ежегодно се организира пленер по скулптура в който вземат участие някои от най-добрите майстори. Традиционно всяка година в последната неделя от месец август се провежда събора на Борово, когато в градчето се завръщат много от потомците на това райско кътче.

През 2008 г. стартира иницатива на НЧ „Искра“ за провеждане на ежегоден Национаелн фолклорен феситвиал „От Дунава до Балкана“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Световноизвестният олимпийски шампион на троен скок Христо Марков е родом от гр. Борово. Той е почетен гражданин на общината.

В гр. Борово е роден проф. д-р инж. Илия Кръстев Илиев- есксперт в областта на енергетиката и енергийната ефективност, преподавател в РУ"А.Кънчев".

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България