Сунгурларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сунгурларе
Площад „Св. св. Кирил и Методий“
Площад „Св. св. Кирил и Методий“
България
42.7628° с. ш. 26.7735° и. д.
Сунгурларе
Област Бургас
42.7628° с. ш. 26.7735° и. д.
Сунгурларе
Сунгурларе
42.7628° с. ш. 26.7735° и. д.
Сунгурларе
Общи данни
Население3204 души[1] (15 декември 2023 г.)
80,4 души/km²
Землище39,88 km²
Надм. височина178 m
Пощ. код8470
Тел. код05571
МПС кодА
ЕКАТТЕ70247
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Сунгурларе
Димитър Гавазов
(ДПС; 2023)
Адрес на общината
ул. „Георги Димитров“ 2
тел.22 – 04,25 – 14:
[mailto: е-поща]
Сунгурларе в Общомедия

Сунгурла̀ре е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Карнобат. Градът е административен център на община Сунгурларе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сунгурларе е разположен в едноименната Сунгурларска долина, която се простира от с. Мокрен до с. Лозарево, на 81 км западно-северозападно от областния център Бургас, на 336 км от столицата София, на 50 км източно от Сливен, на 44 км северно от Ямбол, на 28 км западно от Карнобат и на 13 км източно от с. Мокрен, на 189 м н.в. в подножието на южен склон в Източна Стара планина.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Характеризира се с мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен. Валежите са недостатъчни. Не падат големи снегове, но се образуват навявания и преспи поради силните северни ветрове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът е обитаван от антични времена. В землището на Сунгурларе са открити останки от селище, обитавано през късножелязната епоха, както и няколко големи тракийски надгробни могили, намирани са керамични съдове и римски монети. Не са известни никакви исторически данни за времето, когато е създадено Сунгурларе като българско селище. Може да се приеме обаче, че с превземането на Карнобатско и други градове от Североизточна Тракия след битката при Черномен (1371 г.), Сунгурларската долина също попада под османска власт. По време на османското владичество селището е било разположено на ок. километър северозападно от сегашното си местоположение (в горите над местността Ичмята). Впоследствие жителите се заселват в днешното землище на града. Селището е упоменато в турски регистри от XVI в. под имената Сьонгурларе и Сонгурлар. Според тях през този период населението на Сунгурларе в по-голямата си част е било турско. По време на Руско-турската война освободителните войски преминават през Сунгурларе на 21 и 22 януари 1878 г. След Освобождението от Котелско и Нейково се преселват ок. 20 семейства в Сунгурларе, а местните турци се изселват на юг. За Сунгурларе споменава посетилият го през 1884 г. Константин Иречек: „Сунгурларе е прилично село с 272 къщи. То лежи на шосето от Карнобат за Върбица и при богатствата на своята околност има известно бъдеще“. През 1882 г. е учредено Народно читалище „Просвета“, а четири години по-късно (1886 г.) е открито и училище „Св. св. Кирил и Методий“ (дн. СОУ „Христо Ботев“). През 1900 г. правителството на д-р Васил Радославов прави опит да върне натуралната форма на данъка десятък (в периода 1895 – 1900 г. данъкът е паричен), но това става повод за селски надигания и бунтове в различни краища на страната, влючително и в Сунгурларско. В началото на 1908 г. поради нарасналите нужди и по искане на Общинския съвет е открита Телеграфно-пощенска станция. Установена е телефонна връзка с Карнобат. По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) Сунгурларе и близките села отдават 44 жертви. През 1921 г. завършва строежът на църквата „Св. Архангел Михаил“ (всички икони са подарени от сунгурларци). По време на събитията от лятото и есента на 1923 г. в Сунгурларско няма особени вълнения, но въпреки това в селото пристигат четници от ВМРО заедно с военни части, които да охраняват селата от долината. През 1927 г. е учредена Популярна банка „Сунгурларска долина“, а през следващата 1928 г. е създадена Производителна лозаро-винарска кооперация „Сунгурларски мискет“. През пролетта на 1941 г. в сградата на училището временно са настанени немски войски. През периода 1941 – 1944 г., въпреки честите акции на партизанския отряд „Смърт на фашизма“ в близките села, от Сунгурларе няма партизани, но местните дейци на нелегалната БРП(к) са арестувани. През лятото на 1944 г. в Сунгурларе са настанени жандармеристи от Сливен за охрана на селата. На 9.IX.1944 г. новата власт е провъзгласена от сформирания ОФ комитет.

На 12.IX през селото преминават съветски войски. В заключителния етап на войната (1944 – 1945) от Сунгурларе участват 95 души, от които са убити 8 (за увековечаване на паметта им през 1969 г. е издигнат скромен паметник). През 1945 г. е създадено едно от първите в страната ТКЗС. Същата година е учредена Трудово-производителна кооперация (ТПК), а през 1952 г. е създадена машинно-тракторна станция.

На 4 септември 1974 г. селището е обявено за град с указ на Държавния съвет на НРБ. Във връзка с 13-вековния юбилей на България е открита нова сграда на пощенската станция (1981 г.), а през 1988 г. е открита и музейна сбирка по лозаро-винарство.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Населението на Сунгурларе наброява 3654 жители (по данни от 2005 г.), предимно християни. Има общност от роми, определящи се за турци. Естественият прираст на града е отрицателен.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342252
19462575
19563434
19653754
19753586
19853680
19923750
20013691
20113226
20213219

Етническият състав включва 1921 българи, 330 турци и 156 цигани.[2]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Районно полицейско управление, Народно читалище „Просвета“ 1882, Общинска администрация, СОУ „Христо Ботев“, ДГС Сунгурларе, Общинска болница, Пощенска станция, Банка ДСК, Музей по лозаро-винарство, Информационен Бизнес център, ОДЗ „Слънце“, Общинска служба по земеделие, ПК „Сунгурларски мискет“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Добре развито е земеделието и отглеждането на зърнени култури. Като традиционен местен поминък от векове се е наложило отглеждането на лозови насаждения (сорт Сунгурларски мискет). През 1978 г. е открит Завод за хидравлични елементи (ЗХЕ) „Младост“, като поделение на МЗ „Бончо Шанов“ – Казанлък в системата на ДСО „Хидравлика“, който изработва дроселиращи клапани за тръбен монтаж за нуждите на мотокаростроенето и за различните хидравлични системи в селскостопански, транспортни и стационарни машини. Местният Винпром „Винекс Славянци“АД е сред най-авторитетните винопроизводители в България. Със своите 6300 дка лозови масиви той произвежда висококачествени трапезни и бели вина, ракии, вермути и аперитиви за родния пазар и износ, като е търсен и уважаван партньор на много чуждестранни винопроизводителни предприятия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
Свързани с града

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Местността Ичмята, за която има легенда, че именно там християнска девойка е намерила смъртта си, за да не приеме мюсюлманска вяра.
  • Музей по лозарство и винарство.
  • Общ паметник на загиналите сунгурларци в Отечествената война и Тодор Живков по случай 100 години от рождението му (2011 г.).
  • Паметна плоча на мястото, където през 1900 година е проведен бунт срещу данъка десятък.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 февруари – празникът на светията Трифон Зарезан се чества като ден на града.
  • Първата събота на юни всяка година се провежда Мегданско увеселение „Долината на лозите пее и танцува“.
  • 6 септември – празник на Сунгурларе по случай обявяването му за град.
  • Последната събота на октомври се провежда Национален фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният футболен клуб ФК Сунгурларска долина е със сериозни традиции, въпреки че не изживява най-добрите си дни. Един от малкото отбори, които през цялото си съществуване са носили едно и също име и то никога не е променяно. Клубът е два пъти осминафиналист на Републиканското селско първенство (преди 1974 г.), а също така и многократен окръжен първенец. ФК Сунгурларска долина има шест сезона във „В“ група, както и три сезона в т.нар „зонови групи“. През 1994/1995 година се бори за влизане в „Б“ група, но е изваден заради съмнителни обвинения в корупция, базиращи се най-вече на твърденията на футболист от Стралджа от ромски произход.

Класиране в последните сезони:

2008/2009 – Западна „Б“ областна група – 7-о място 26 13 1 12 72:50 40

Отборът регистрира най-слабото и класиране в историята.

След посредствен есенен полусезон тимът прави силна пролет в началото и в един момент дори има шанс да се пребори за промоция.

След поражение в Руен с 0:2 обаче следва истински срив, който завършва с домакинска загуба 2:4 от скромния отбор на Балкан (Прилеп).

2008/2009 – Северна „Б“ областна група – 6-о място 18 9 0 9 45:45 27

2007/2008 – „А“ Областна група – 13-о място 26 6 3 17 35:78 21 (изпада)

2006/2007 – Северна „А“ областна група – 5-о място 26 14 2 10 62:40 44

2005/2006 – „А“ Областна група – 18-о място 10 3 0 7 18:28 9 (плейофи)

2005/2006 – „А“ Областна група – 5-о място 12 3 1 8 24:55 10 (редовен сезон)

2004/2005 – няма отбор

2003/2004 – няма отбор

известни треньори на отбора: Димитър Димитров-Херо, Христо Димитров-Ричката, Марю Митев (над 20 сезона), Христо Атанасов (играещ треньор за 1 сезон), Радостин Терзиев (от 2009 година)

В началото на 70-те години ДФС Сунгурларска долина има и баскетболен мъжки отбор, който се състезава във 2-ра група на Зона „Загоре“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]