Община Сунгурларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Сунгурларе
Map of Sungurlare municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 794.97 km²
Население 12 189 души
Адм. център Сунгурларе
Брой селища 28
Управление
Кмет Васил Панделиев
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (6)
   БДЦ (6)
   ГЕРБ (3)
   БСП (2)

Община Сунгурларе се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-северозападната част на Област Бургас. С площта си от 794,967 km2 заема 3-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен – равнинен, ниско и средно планински. Централната и югоизточна част е заета от обширното Сунгурларско поле, което представлява северозападно разклонение на Карнобатската котловина. По перифериите на общината са разположени склоновете на пет планини, явяващи се части на Източна Стара планина. На север от долината на Луда Камчия, до границата с Шуменска област и източно от Върбишкия проход се простират южните склонове на Върбишка планина с най-висока точка връх Калето 599 m, източно от прохода. Най-северозападния ъгъл на общината на запад от Върбишкия проход е зает от югоизточните склонове на Котленска планина с най-висока точка връх Каракус 1046 m, най-високата точка на общината. На запад от Сунгурларското поле, между долините на реките Луда Камчия на север и Мочурица на юг се издигат най-източните части на Стидовска планина (връх Крайната могила 534 m). В най-източната част, южно от долината на Луда Камчия се простират най-западните разклонения на Карнобатска планина с връх Илийца (684 m). И накрая, в най-южната част, в завоя на река Мочурица се простират северните склонове на ниския старопланинския рид Терзийски баир с връх Кръста (472 m). Най-ниската точка на общината е 138 m н.в., намираща се в коритото на река Луда Камчия, източно от село Завет.

Води и водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Сунгурларе попада в два водосборни басейна: на север Черноморския, на юг Беломорския. Главният вододел върви по билото на Стидовска планина, минава през Карнобатския проход и продължава по билото на Карнобатска планина. Към Черноморския водосборен басейн се отнася средното течение на река Луда Камчия, която навлиза в общината от запад при село Дъбовица, тече в източна посока между Котленска и Върбишка планина на север и Стидовска и Карнобатска планина на юг и напуска общината източно от село Завет. Най-големият ѝ приток, вливащ се в нея на територията на общината е Медвенска река (ляв). На река Луда Камчия е изграден големият язовир Камчия, водите на който се използват предимно за водоснабдяване на множество населени места в Югоизточна България. Южната част на общината е заета от басейна на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), която отводнява южните склонове на Стидовска и Карнобатска планина и северните склонове на Терзийски баир и цялото Сунгурларско поле. Освен големия язовир Камчия в общината са изгаредни и множество микроязовири, които осигуряват вода за напояване за земеделските култури основно в Сунгурларско поле. В най-западната част на общината, западно от село Скала, на билото на Стидовска планина се намира естественото Скаленско езеро.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Сунгурларе през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 12 685
2011 12 390
2012 12 229
2013 12 123

Численост и движение[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 130 152 107 113 123 126 130
Смъртност 262 216 280 291 263 240 250
Естествен прираст -132 -64 -173 -178 -140 -124 -120

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 9.7 11.5 8.4 9.1 10.1 10.4
Смъртност 19.5 16.4 22.1 23.4 21.5 20.6
Естествен прираст -9.8 -4.8 -13.6 -14.4 -11.4 -10.2

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 12 559 100.00
Българи 6 193 49.31
Турци 3 553 28.29
Цигани 929 7.39
Други 76 0.60
Не се самоопределят 122 0.97
Не отговорили 1 686 13.42

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 28 населени места с общо население 12 559 жители към 01.02.2011 г.[3].

Списък на населените места в Община Сунгурларе, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бероново 94 28,814 Исуплии (до 1934 г.) Лозарево 880 24,758 Комарево (до 1938 г.)
Босилково 83 9,858 Лозица 12 6,091 Ени махле (до 1934 г.)
Ведрово 107 14,623 Казалък ени махле (до 1934 г.), Казалък (от 1934 г. до 1938 г.), Зайчари (от 1938 г. до 1964 г.) Манолич 1211 104,797
Везенково 429 43,179 Кадър факлии (до 1934 г.) Подвис 519 55,751
Велислав 144 18,279 Фелкач (до 1978 г.) Прилеп 634 30,105
Вълчин 389 16,139 Куркоджа, Курт коджа (до 1934 г.) Пчелин 54 9,947 Таш аръ (до 1934 г.)
Горово 31 6,404 Индже кьой (до 1934 г.), Горица (от 1934 г. до 1961 г.) Садово 177 57,211
Грозден 732 13,844 Санджикларе (до 1934 г.) Скала 16 25,566 Кая баш (до 1934 г.)
Дъбовица 47 24,723 Шехово (до 1978 г.) Славянци 731 20,948 Черкешлии (до 1890 г.), Фердинандово (от 1890 г. до 1947 г.)
Есен 77 29,081 Касъмчево (до 1934 г.) Сунгурларе 3226 50,290
Завет 133 15,343 Барък (до 1934 г.) Съединение 1029 30,125
Камчия 78 55,512 Камчи махле (до 1934 г.) Терзийско 113 29,035 Терзелии (до 1934 г.)
Климаш 326 15,995 Черница 343 21,738 Ени кьой (до 1934 г.)
Костен 363 22,513 Чубра 581 14,298 Абдал кьой (до 1934 г.)
ОБЩО 12559 794,967 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 554/обн. 29.10.1890 г. – преименува с. Черкешлии на с. Фердинандово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Исуплии на с. Бероново;
– преименува с. Кадър факлии на с. Везенково;
– преименува с. Куркоджа (Курт коджа) на с. Вълчин;
– преименува с. Индже кьой на с. Горица;
– преименува с. Санджикларе на с. Грозден;
– преименува с. Касъмчево на с. Есен;
– преименува с. Барък на с. Завет;
– преименува с. Казалък ени махле на с. Казалък;
– преименува с. Ени махле на с. Лозица;
– преименува с. Кая баш на с. Скала;
– преименува с. Терзелии с. Терзийско;
– преименува с. Ени кьой на с. Черница;
– преименува с. Абдал кьой на с. Чубра;
  • МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Мура дере на с. Змеево;
– преименува с. Камчи махле на с. Камчия;
– преименува с. Морафта на с. Морава;
– преименува с. Кърджилар на с. Поляк;
– преименува с. Таш аръ на с. Пчелин;
– преименува с. Дере кьой на с. Речка;
– преименува с. Салихлер на с. Смочево;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Речка;
  • МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Казалък на с. Зайчари;
– преименува с. Комарево на с. Лозарево;
  • МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Славянци;
  • между 1946 и 1956 г. – с. Поляк е заличено без административен акт поради изселване;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Хотал на с. Подем;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Морава и Подем и ги обединява в едно населено място – с. Съединение;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Горица на с. Горово;
  • Указ № 466/обн. 28.08.1964 г. – преименува с. Зайчари на с. Ведрово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Сунгурларе за с.гр.т. Сунгурларе;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Сунгурларе за гр. Сунгурларе;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава селата Змеево, Рупча и Смочево и присъединява землищата им към с. Подвис (на Змеево и Рупча) и към с. Манолич (на Смочево);
  • Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Фелкач на с. Велислав;
– преименува с. Шехово на с. Дъбовица;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В югоизточната част на общината, от изток на запад, а след това на юг преминава участък от 36 km от трасето жп линията КомунариДъскотнаКарнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 113,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]