Сунгурларе (община)

Сунгурларе (община) 42.767, 26.783
Знаме
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	794.97 km²
Население	12 559 души (2 януари 2011) 15,8 души/km²
Адм. център	Сунгурларе
Брой селища	28
Сайт	www.sungurlare.org
Управление
Кмет	Димитър Гавазов (ДПС; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (9) ГЕРБ (7) БСП (1)
Сунгурларе (община) в Общомедия

Сградата на Община Сунгурларе

Община Сунгурларе се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-северозападната част на област Бургас. С площта си от 794,967 km² заема 3-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Руен;
• на юг – община Карнобат;
• на югозапад – община Стралджа от област Ямбол;
• на запад – община Котел от област Сливен;
• на север – община Върбица и община Смядово от област Шумен.

Релеф, води

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – равнинен, ниско и средно планински. Централната и югоизточна част е заета от обширното Сунгурларско поле, което представлява северозападно разклонение на Карнобатската котловина. По перифериите на общината са разположени склоновете на пет планини, явяващи се части на Източна Стара планина. На север от долината на Луда Камчия, до границата с Шуменска област и източно от Върбишкия проход се простират южните склонове на Върбишка планина с най-висока точка връх Калето 599 m, източно от прохода. Най-северозападния ъгъл на общината на запад от Върбишкия проход е зает от югоизточните склонове на Котленска планина с най-висока точка връх Каракус 1046 m, най-високата точка на общината. На запад от Сунгурларското поле, между долините на реките Луда Камчия на север и Мочурица на юг се издигат най-източните части на Стидовска планина (връх Крайната могила 534 m). В най-източната част, южно от долината на Луда Камчия се простират най-западните разклонения на Карнобатска планина с връх Илийца (684 m). И накрая, в най-южната част, в завоя на река Мочурица се простират северните склонове на ниския старопланинския рид Терзийски баир с връх Кръста (472 m). Най-ниската точка на общината е 138 m н.в., намираща се в коритото на река Луда Камчия, източно от село Завет.

Води и водни ресурси

Територията на община Сунгурларе попада в два водосборни басейна: на север Черноморския, на юг Беломорския. Главният вододел върви по билото на Стидовска планина, минава през Карнобатския проход и продължава по билото на Карнобатска планина. Към Черноморския водосборен басейн се отнася средното течение на река Луда Камчия, която навлиза в общината от запад при село Дъбовица, тече в източна посока между Котленска и Върбишка планина на север и Стидовска и Карнобатска планина на юг и напуска общината източно от село Завет. Най-големият ѝ приток, вливащ се в нея на територията на общината е Медвенска река (ляв). На река Луда Камчия е изграден големият язовир Камчия, водите на който се използват предимно за водоснабдяване на множество населени места в Югоизточна България. Южната част на общината е заета от басейна на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), която отводнява южните склонове на Стидовска и Карнобатска планина и северните склонове на Терзийски баир и цялото Сунгурларско поле. Освен големия язовир Камчия в общината са изгаредни и множество микроязовири, които осигуряват вода за напояване за земеделските култури основно в Сунгурларско поле. В най-западната част на общината, западно от село Скала, на билото на Стидовска планина се намира естественото Скаленско езеро.

Население

Население на община Сунгурларе през годините, според данни на НСИ:

Година	Население
2010	12 685
2011	12 390
2012	12 229
2013	12 123
2014	12 021
2015	11 925
2016	11 759
2017	11 620
2018	11 519
2019	11 409
2020	11 343
2021	11 189
2022	10 420
2023	10 379
2024	10 288

Численост и движение

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023	2024
Раждаемост	130	152	107	113	123	126	130	112	89	99	116	117	95	119	105	108	96
Смъртност	262	216	280	291	263	250	240	259	242	264	230	243	263	294	268	240	209
Естествен прираст	-132	-64	-173	-178	-140	-124	-110	-147	-153	-165	-114	-126	-168	-175	-163	-132	-113

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023	2024
Раждаемост	9.7	11.5	8.4	9.1	10.1	10.4	10.8	9.4	7.6	8.5	10.1	10.3	8.4	10.6	10.1	10.4	9.3
Смъртност	19.5	16.4	22.1	23.4	21.5	20.6	20.0	21.7	20.6	22.7	20.0	21.3	23.2	26.3	25.7	23.1	20.3
Естествен прираст	-9.8	-4.9	-13.7	-14.3	-11.4	-10.2	-9.2	-12.3	-13.0	-14.2	-9.9	-11.0	-14.8	-15.7	-15.6	-12.7	-11.0

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 559	100.00
Българи	6193	49.31
Турци	3553	28.29
Роми	929	7.39
Други	76	0.60
Не се самоопределят	122	0.97
Неотговорили	1686	13.42

Населени места

Общината има 28 населени места с общо население 10 583 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Сунгурларе, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бероново	64	28,814	Исуплии (до 1934 г.)	Лозарево	791	24,758	Комарево (до 1938 г.)
Босилково	52	9,858		Лозица	10	6,091	Ени махле (до 1934 г.)
Ведрово	65	14,623	Казалък ени махле (до 1934 г.), Казалък (от 1934 г. до 1938 г.), Зайчари (от 1938 г. до 1964 г.)	Манолич	973	104,797
Везенково	333	43,179	Кадър факлии (до 1934 г.)	Подвис	374	55,751
Велислав	118	18,279	Фелкач (до 1978 г.)	Прилеп	534	30,105
Вълчин	333	16,139	Куркоджа, Курт коджа (до 1934 г.)	Пчелин	39	9,947	Таш аръ (до 1934 г.)
Горово	21	6,404	Индже кьой (до 1934 г.), Горица (от 1934 г. до 1961 г.)	Садово	133	57,211
Грозден	809	13,844	Санджикларе (до 1934 г.)	Скала	16	25,566	Кая баш (до 1934 г.)
Дъбовица	24	24,723	Шехово (до 1978 г.)	Славянци	632	20,948	Черкешлии (до 1890 г.), Фердинандово (от 1890 г. до 1947 г.)
Есен	41	29,081	Касъмчево (до 1934 г.)	Сунгурларе	2767	50,290
Завет	76	15,343	Барък (до 1934 г.)	Съединение	915	30,125
Камчия	60	55,512	Камчи махле (до 1934 г.)	Терзийско	57	29,035	Терзелии (до 1934 г.)
Климаш	281	15,995		Черница	267	21,738	Ени кьой (до 1934 г.)
Костен	275	22,513		Чубра	523	14,298	Абдал кьой (до 1934 г.)
				ОБЩО	10583	794,967	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 554/обн. 29.10.1890 г. – преименува с. Черкешлии на с. Фердинандово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Исуплии на с. Бероново;

– преименува с. Кадър факлии на с. Везенково;

– преименува с. Куркоджа (Курт коджа) на с. Вълчин;

– преименува с. Индже кьой на с. Горица;

– преименува с. Санджикларе на с. Грозден;

– преименува с. Касъмчево на с. Есен;

– преименува с. Барък на с. Завет;

– преименува с. Казалък ени махле на с. Казалък;

– преименува с. Ени махле на с. Лозица;

– преименува с. Кая баш на с. Скала;

– преименува с. Терзелии с. Терзийско;

– преименува с. Ени кьой на с. Черница;

– преименува с. Абдал кьой на с. Чубра;

• МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Мура дере на с. Змеево;

– преименува с. Камчи махле на с. Камчия;

– преименува с. Морафта на с. Морава;

– преименува с. Кърджилар на с. Поляк;

– преименува с. Таш аръ на с. Пчелин;

– преименува с. Дере кьой на с. Речка;

– преименува с. Салихлер на с. Смочево;

• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Речка;
• МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Казалък на с. Зайчари;

– преименува с. Комарево на с. Лозарево;

• МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Славянци;
• между 1946 и 1956 г. – с. Поляк е заличено без административен акт поради изселване;
• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Хотал на с. Подем;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Морава и Подем и ги обединява в едно населено място – с. Съединение;
• Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Горица на с. Горово;
• Указ № 466/обн. 28.08.1964 г. – преименува с. Зайчари на с. Ведрово;
• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Сунгурларе за с.гр.т. Сунгурларе;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Сунгурларе за гр. Сунгурларе;
• Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава селата Змеево, Рупча и Смочево и присъединява землищата им към с. Подвис (на Змеево и Рупча) и към с. Манолич (на Смочево);
• Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Фелкач на с. Велислав;

– преименува с. Шехово на с. Дъбовица;

• Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат;
• Реш. МС № 94/обн. ДВ бр. 18/22.02.2013 г. – заличава селата Балабанчево и Каменско и присъединява землищата им съответно към гр. Сунгурларе и с. Манолич;

Транспорт

В югоизточната част на общината, от изток на запад, а след това на юг преминава участък от 36 km от трасето жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 113,3 km:

• участък от 22,5 km от Републикански път I-7 (от km 196,9 до km 219,4);
• участък от 33,7 km от Републикански път II-73 (от km 44,7 до km 78,4);
• началният участък от 22,5 km от Републикански път III-705 (от km 0 до km 22,5);
• началният участък от 7,3 km от Републикански път III-7006 (от km 0 до km 7,3);
• началният участък от 9,8 km от Републикански път III-7305 (от km 0 до km 9,8);
• началният участък от 17,5 km от Републикански път III-7306 (от km 0 до km 17,5).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Сунгурларе (община)
• Официален сайт