Лозарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозарево
Читалище Светлина
Читалище Светлина
Общи данни
Население 753 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,758 km²
Надм. височина 237 m
Пощ. код 8440
Тел. код 05576
МПС код А
ЕКАТТЕ 44029
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Лозарево
Димка Чанева
(ОСД)
Лозарево в Общомедия

Лозарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 345 km от столицата на България, София. От гр. Бургас се намира на 75 km, от общинския център Сунгурларе се намира на 9 km. През селото минава Ришкия проход, а на 30 km се намира и автомагистрала „Тракия“. Лозарево граничи със селата: на север с Подвис и Прилеп, на изток с тази на Климаш, на юг с тези на Невестино и Вълчин, с Горово на югозапад и Черница на запад.

Днешното Лозарево е разположено в най-благоприятната за обитаване източна част на Сунгурларската долина. Тук по великолепен начин са съчетани планински и полупланински релеф. Климатът е умерено-континентален и се характеризира със сравнително мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен. Преобладаващите канелени горски почви предопределят специализирането на района като лозаро-винарски още преди хилядолетия. Сред отглежданите сортове грозде са: за бели вина – червен мискет, мускат отонел, шардоне и ризлинг, а за червени вина – памид. Водното изобилие е предпоставка и за развито зеленчукопроизводство. Освен това се засяват значителни количества тютюн, а и почти всички видове зърнени култури. Хълмовете в околността са покрити с вековни смесени гори, които разкриват богато разнообразие от растителни и животински видове и гъби.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът, върху който се простира днешното селско землище, има хилядолетна и изключително богата история. Селищната могила в местността „Черковището“ сочи като начална дата на заселване по тукашните места VІ хил. пр.н.е., през т.нар. неолитна епоха. През V-ІV век пр. Хр. недалеч от Лозарево, по поречието на р. Голяма Камчия се оформя един от първите династични центрове на Одриското царство. След ликвидирането му земите на днешното лозаревско землище, били включени към стратегията Анхиало (Поморие). Жителите на процъфтяващото укрепено селище в м. „Ак Бунар“ се радвали на спокоен живот някъде докъм средата на ІІІ век. През периода 240 – 269 г. настъпил истински ужас върху територията на империята. Спокойствието било възстановено едва при император Диоклециан. В резултат землището на Лозарево се оказало част от новата провинция Хемимонт с център Адрианопол (Одрин).

В местността „Градището“ са открити останки от антична крепост, включително от две раннохристиянски базилики, едната датирана към V век.[1]

През втората половина на VІІІ в. България изпада във властова криза, от което се възползва Византия. Съществува предположението, че в района на Лозарево се е намирала средновековната византийска крепост Голое, определяна като хипотетичен епископски център от ХІ-ХІІ век. Единственото сигурно, което се знае за Голое, е, че се е намирала в митрополията Хемимонт с център Адрианопол (Одрин). През 1371 г. Сунгурларската долина бива завладяна от османските турци. В османските регистри от ХVІ век се появяват селищата Ак Бунар и Комарева, което позволява да се приеме, че уседналият живот се възстановява през втората половина на ХV век, а от втората половина на същия век се среща само името – Комарево. В периода на кърджалийските години, Комарево не било подминато от разорение. В този размирен период, в района свещенодейства поп Стойко – бъдещият епископ Софроний Врачански. След приключването на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. стартира масова емиграция на жители на Комарево към Влашко и Бесарабия (1830 – 1834). През 1850 г. е открито училището в с. Комарево, което е първото в Сунгурларската долина, с пръв учител поп Стефан Тодоров, който бил селски свещеник (надгробният му кръст и днес стои в черковния двор).

Лозаревската църква „Св. Димитър“ е в днешния си вид от 1858 г., но имайки се предвид практиката през османското владичество да се строят християнски храмове върху по-стари такива, то може да се приеме, че тя е била изградена по-рано между 1834 – 1850 г. Българското общинско управление в с. Комарево е основано през 1853 г.с пръв мухтар (кмет) Добри Желев, който кметува до 1858 г. През януари 1878 г. селото е нападнато и опустошено от башибозук, тогава една част от населението бяга в Карнобат, а оттам за Бургас. След Освобождението на България, в Комарево се провеждат избори, при които е избран за първи следосвобожденски кмет Гюро Колев (кметува до 1881 г.). Селото е окончателно освободено от османска зависимост през 1885 г. През 1905 г. е основана първата земеделска задруга в селото, а от 1907 г. лозарството съставлява важен отрасъл, който осигурява сериозни доходи на селото. През 1920 г. е основано читалище „Светлина“, а през 1927 г. е изградена и детска градина. Сегашната сграда на основното училище „Христо Ботев“ е построена през 30-те години на ХХ в. През 1938 г. селото е преименувано от Комарево на днешното Лозарево. След 1944 г. с. Лозарево запазва челното си място в района. По време на социалистическата планова икономика в селото работи единственият в България цех на „Винпром“ за производство на вермути. Преди това от 1933 г. с помощта на кооперация „Сеялка“ се открива винарска изба.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Днешното име на селото – Лозарево несъмнено произхожда от обстоятелството, че селището се намира в утвърден и известен лозаро-винарски район. До 1938 г. то е носило името Комарево. Основната хипотеза, която обяснява старото име на Лозарево – „Коморева“, е свързана с древнотракийския език. Comoreva е двусъставно име, което може да се преведе като „връх, малка височина“ и от втората част „-reva“, означаваща „извор“. С други думи, Коморева „Ак Бунар“ и „Златево“ означават едно и също – „Хубаво, плодородно място“.

Лозарево в днешно време[редактиране | редактиране на кода]

Основен поминък на населението е традиционното земеделие – предимно лозарство и зърнопроизводство. Част от населението е заето с дейности в сферата на услугите.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Археологически разкопки край селото от римско време, познати като Акбунар. В тази местност е доказано съществуването на тракийско селище по това време, а вероятно и през следващите столетия. Този древен град е носил името „ГОЛОЕ“, датирано е от преди 1272 г. Част от находките може да се видят в Археологическия музей в Бургас. Тези разкопки са водени от г-жа Цоня Дражева, която също е от с. Лозарево.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Борба – класически стил, дълго време е с най-голям приоритет и най-много успехи, начело на които стоеше Иван Кенов. Спечелени са много медали от републикански, областни, окръжни и общински първенства.
  • Футбол: Селото разполага със собствен стадион, пригоден за изискванията на българския футбол, за нуждите на местния отбор ФК Голое (Лозарево). За този отбор е играл и бившият ст. треньор на „Левски“ и „Черноморец“ Бургас Димитър Димитров – Херо в няколко мача.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

За селото има издадени книги, в които може да се намери всичко за културно-историческо наследство на селото. Храмът на селото „Св. Димитър“ е създаден през 1880 г. Селото има действащо основно училище, носещо името на Христо Ботев.

Църквата в с. Лозарево

Също така има и читалище „Светлина“, осъществяващо дейност в традиционните празници като лазаруване, коледуване и празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан.

Понастоящем богатството от природните дадености и изобилието от културно-исторически паметници в района не се използва пълноценно. Перспективи за развитието на Лозарево се откриват както в усъвършенстването на местното земеделие, така и в разработването на целогодишен специализиран туризъм.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2014 г. населението на Лозарево наброява 750 жители; по този показател селото се нарежда сред първите в общината. Жителите в селото са предимно българи, турци и цигани.

Основно училище „Христо Ботев“

Кметове на село Лозарево[редактиране | редактиране на кода]

  • януари – февруари 1944 г. Димо Жечев
  • февруари – април 1944 г. Рачо Гущеров
  • април 1944 – 9 септември 1944 г. Стефан Захариев
  • 10 септември 1944 – януари 1953 г. – Руси Банчев
  • януари 1953 – 1961 г. Ради Пирьов
  • 1 януари 1962 – август 1964 г. Георги Трифонов
  • 1964 – 1967 г. Димо Жечев
  • Иван Генов
  • Георги Терзиев (Шарона)
  • Иван Генов
  • Марин Рошманов
  • 1990 – 1991 г. Тончо Велев (временна управа)
  • 1991 – 1995 г. Тончо Велев
  • 1995 – 1999 г. Минка Добрева
  • 1999 – 2003 г. Димка Андонова Чанева
  • 2003 – 2007 г. Иван Георгиев Манчев
  • 2007 – 2011 г. Благомир Тодоров Чомаков
  • 2011 – 2015 г. Димка Андонова Чанева
  • 2015 г. Благомир Тодоров Чомаков

Други[редактиране | редактиране на кода]

Жп гарата в с. Лозарево

През 1987 г. край селото е започнат тунелът „Лозарево“, който е най-дългият двупътен железопътен тунел на Балканите с дължина 2811 m.[2]

Селото е едно от най-развитите и най-големите в областта. То разполага с четири заведения („кафета“), и два „ТИР“ паркинга, отворили врати през лятото на 2007, също разполага с 5 хранителни магазина, други три магазина за дрехи. В селото има аптека, ветеринарна аптека, зъболекарски кабинет, поща. Също така през Лозарево минава жп линията Карнобат – Синдел(Варна), свързваща го с различни градове от страната: Карнобат, Бургас, Стралджа, Пловдив, Варна.

В землището на селото се намира и Военно формирование 36720 Лозарево, от състава на Съвместното командване на силите. В началото е бил създаден като 3-ти армейски инженерен склад към бившата 3-та армия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 167.
  2. Удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат - Синдел