Везенково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Везенково
Общи данни
Население 357 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,179 km²
Надм. височина 540м m
Пощ. код 8457
Тел. код 05573
МПС код А
ЕКАТТЕ 10327
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Везенково
Господин Тонев
(ОЗ)
Везенково в Общомедия

Везенково е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 17 км северозападно от Сунгурларе. Наименувано е на българския лекар Константин Везенков, участвал в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и ранен край селото. Разположено е на южните склонове на Източна Стара планина, при надм. вис. 555 м. Население – 440 жители. На 2 км от селото тече р. Луда Камчия. В близост до селото има вековни гори - бук, дъб, габър. Развито тютюнопроизводство, лозарство и овцевъдство.

Село Везенково, до 14.08.1934 г. Кадър факлии, което означава Светло село, съществува като населено място повече от 2000 години. В близо половината от тях то се намира в местността “Тепегьоза” и по-конкретно в онази част от нея, която и сега се нарича Клис алтъ (Шест църкви). Навярно това селище ще да е било твърде важно по размер и значимост, за което говорят не само отломките от църкви, чешми и други старини, но и няколко големи укрепления по билото на Източна Стара планина.

Непосредствено над някогашното селище се издигат крепостите на “Малкото” и “Голямото” кале, малко по-назад е “Руспу хисар”. Значението на тези укрепления, както и на самото селище, се определя от стратегическата роля на Върбишкия проход в историята на тракийските племена и по-късно на Византийската империя и Първата българска държава. Разположени на южния вход на прохода, тези пунктове осигуряват безопасността на войски, официални пратеничества и др. на път за Цариград или към българските столици Плиска и по-късно Преслав. През 13 и 14 в., когато центърът на българската държава се премества в Търново, значението на Върбишкия проход намалява, а след падането на България под османско владичество придобива съвсем локално значение. Вероятно през този период селището от м. “Клис алтъ” слиза малко по на юг и се установява край левия бряг на р. Луда Камчия. От 14 в. То се среща в редица османски документи под името Хадър факъх.

Според езиковеди първата част на името Хъзър, Хадър, Кадър е лично име, а втората има арабски произход и означава умен, образован човек, превежда се още и като учител по религиозни въпроси. Би могло да се приеме, че името на селото идва от първооснователя или най-видния му жител. От откритите досега османо-турски материали се вижда, че до края на 17в. с. Кадър факли, както и съседните села Садово, Новачка, Манолич и др. са обитавани от многолюдно българско население. Последните шест български домакинства на селото са отбелязани през 1688 г. В следващите 150 – 200 години липсват каквито и да е било сведения за тяхната съдба.

Разпиляването и изчезването на българите се дължи на различни причини, сред които не на последно място е данъчния гнет и асимилационната политика на османската власт. През 1884 г. този край е посетен от чешкия историк – българист К. Иречек, който пише, че някои от турците по долината на р. Луда Камчия имат български произход, а един от с. Кадър факли даже знаел, че неговите деди се казвали Васил и Стоян. След освобождението на България през 1878 г. едни от местните мюсюлмани заминават за Турция, други напущат около1885 – 1886 г., но най – масово се изселват през 1928 и 1951 г. Въпреки това селото се разраства и отново побългарява. През втората половина на 80-те години на на 19 в. тук се установяват български преселници от границата край Свиленград и главно от селата Дрипчево, Ения /Младиново/, Дервиш могила и др. Идват заселници от с. Върбица, с. Сотиря Сливенско и пр. И ако през 1878 г. селото се състои само от 55 турски домакинства /89 мъже и 105 жени/, през 1938 г. те нарастват на 210 домакинства с 975 жители, от които 750 българи, останалите турци и цигани. Десет години по-късно жителите надхвърлят 1100 души.

Между старите и новите заселници се създават отношения на добросъседство и взаимопомощ, които устояват на всякакви политически промени и сътресения. С периода на Руско–турската освободителна война е свързано днешното наименование на селото. То носи името на лекаря от Българското Опълчение доктор Константин Ив. Везенков. В началото на 1878 г. Опълчението е изпратено към Еленския и Котленския край за усмиряване на неспокойното население и прекратяване издевателствата над българските селища. През януари с. г. големи башибозушки тълпи опустошават с. Медвен. Същата опасност надвисва и над Котел. На 21 януари отрядът на полк. Пушкин потегля от Котел и стига до с. Медвен, а предните части и до с. Садово. Малко след обяд опълченците се отправят към с. Кадър факли, но в местността Марашката са посрещнати от убийствен огън на противника. В тази битка д-р Везенков е ранен тежко в гърдите.Умира през пролетта на 1878 г. Погребан е в гр.Феодосия, на Кримския полуостров, където минават последните месеци от живота му. Името на д-р Константин Иванов Везенков селото приема през 1934 г Макар и отдалечено от по-значителни центрове, с. Везенково не остава изолирано от политическия, културен и стопански живот на страната.

Селото дава скъпи жертви във войните за национално освобождение и независимост. Будни и отзивчиви, везенковци откриват едно от първите български училища в този район - през 1894 г.. През 1935 г. създават читалище,а наскоро след това и потребителна кооперация. През 1952 г. Везенково е изцяло електрифицирано. През 1957 г. селото е радиофицирано, а в следващия период рядко минава година, в която да не се впише някакво значително събитие: построени са селска фурна, административна сграда на ТКЗС, административна сграда на кметството и пощата, кооперативен дом с магазин и сладкарница, киносалон и училищен стол, селска баня, автоматична телефонна централа, нова читалищна сграда. Уредени са няколко паркови къта: около паметника на д-р Везенков, в училищния двор, край селската река, около възпоменателния знак на българското опълчение.


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото и околностите се отличават с чиста природа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Тонев, Велко (1995). Село Везенково: История, бит и култура, C.: Агато.