Константин Везенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Везенков
български лекар и опълченец
Константин Иванов Везенков, лекар и опълченец.jpg
Роден
1848 г.
Починал
1878 г. (30 г.)

Етнос българи

Константин Иванов Везенков е български лекар и опълченец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камък от Докторския паметник в София с името К. И. Вязанков

Константин Везенков е роден през 1848 година в град Крушево, днес Северна Македония в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йован) Везенков от село Тресонче, преселен в Крушево.[1] Брат е на архитекта и революционер Стоян Везенков. Учи в Цариградското българско училище. Дойранският владика Партений Зографски го изпраща да учи в Русия. С писмо от 1 декември 1859 година Александър Рачински моли Алексей Бахметев за държавна издръжка на Везенков.[2]

През 1870 година Везенков завършва Медицинския факултет на Московския университет. Работи като лекар в град Верея, край Москва. По време на Руско-турската война (1877-1878) се поставя в услуга на руското командване. Записва се в Българското опълчение. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната Шипченска битка от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На 25 януари 1878 година е ранен при село Кадърфаклии, Бургаско. Умира от раните си в края на годината в болница във Феодосия.[3][4] За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.[5]

От 1934 година село Кадърфаклии носи неговото име – Везенково.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 208.
  2. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
  3. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82
  4. Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 253. (на македонска литературна норма)
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 109.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Медицина“         Портал „Медицина          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя