Съединение (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Съединение (Област Бургас))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Съединение
Общи данни
Население 958 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,125 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 8430
Тел. код 05574
МПС код А
ЕКАТТЕ 70514
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Съединение
Ахмед Али
(ДПС)

Съединение е село в Югоизточна България. Намира се в Община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в долина, заобиколено е на север и юг от Стара планина. Разстоянието до Бургас е около 65 км, до Слънчев бряг 75 км. Близо са и Айтос /35 км/и Карнобат /44 км/.Съседни села са Люляково /5 км/,Камчия /7 км/,Завет /5 км/,Ведрово /8 км/.До реката се намира гара Завет /3 км/обслужваща Съединение. Същата е на ж.п. линията Варна – Карнобат и през нея спират 8 влака, от които 2 бързи. Минава река Луда Камчия, както и два нейни притока-Моравска река и Ведровска река. На около 10 км от селото се намира яз. Камчия, главен водоснабдителен източник за гр. Бургас, Варна и др. населени места. Районът е много богат на изворни води. Има и един голям и два малки язовира, единият от които е скъсан. Надморската височина на селото е около 300 метра. Планината е около 550-600 м.н.в. Южно от селото, покрай реката има голяма равнина с правоъгълна форма и площ около 450 ха. Общо землището на селото е около 1700 ха, като на 75% от земята в миналото е била изградена напоителна система с вода от р.Луда Камчия и води от планината. Източно от селото се намира дъбова гора /"Корията"/. По северните склонове на планината преобладават гори от бук и габър, както и насаждения от бор. По южните склонове се среща най-вече дъб. Срещат се и липа, мъждрян, акация, дрян, клен и др. от дърветата и глог, шипка, люляк от храстите. От тревистите по-интересни са дивият чесън /леорда/,който напролет хората от селото консумират, и самардала, от която се прави ароматна сол/мерудия/.От дивеча са разпространени всички видове, срещани в България, с изключение на мечка/в миналото е имало/, елен лопатар, дива коза, фазан и глухар.

Населението на кв. Морава /около 800 ж./е основно от етнически турци и около 15 български семейства, а в кв. Подем /около 200 ж./ има предимно българи. През почти вековното съжителство между етносите е характерно с изключително чувство на толерантност и разбирателство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През социализма селското стопанство е било много силно развито. Имало е голямо ТКЗС, а по-късно и ДЗС. Стопанството е било високо механизирано. Построено е голяма машинно-тракторна станция (МТС). Използвани са трактори с разнообразен инвентар, зърнокомбайни и дори и сливокомбайн. Между Съединение и Люляково е било построено летище за нуждите на селскостопанската авиация.

Зърнените култури са заемали големи площи-предимно пшеница, ечемик, овес и по-малко просо и ръж, а също така и царевица. От техническите култури най-вече слънчоглед, както и репко /рапица/,кориандър, лавандула и нахут. Основни фуражни култури са били люцерната, царевицата за силаж и тревните смески. От трайните насашдения най-много са били овощните градини-ябълки /2200 дка/, череши /300 дка/, вишни /130 дка/, дюли и круши /70 дка/, праскови /200 дка/, сливи /400 дка/, лешници /8 дка/и ягоди /около 4 дка/. По-малко са били лозята /180 дка/. Много добре е било развито зеленчукопроизводството-домати, пипер, картофи, краставици, дини и пъпеши, лук, чесън, зеле, моркови и др. Осъществявян е износ на плодове и зеленчуци за СССР и други соцстрани, вкл. и Куба.В района на гара Завет е засаден хмел /170 дка/и е изградено ДЗС със складова база и хмелосушилня. В животновъдството е преобладавало овцевъдството. Развити са били и говедовъдството и птицевъдството, а за кратко и зайцевъдството. Изградени са модерни сгради за животните, за фураж, както и ветверинарна клиника.

За нуждите на напояването е изградена система от открити канали и тръбопроводи, свързани са трите язовира и са построени две помпени станции на р.Луда Камчия. Високо в планината е направено водохващане за захранване на най-големия язовир. Изградени са и дренаж и отводнителни системи на част от земите.

След 1989 г.всичко постепенно запада. Всички трайни насаждения са унищожени и материалната база е разграбена. Остават единствено част от единия стопански двор и МТС, които са собственост на крупна агрофирма от Бургас, която обработва земите под аренда. Единствените трайни насаждения са бадеми /170 дка, на мястото на лозята/, обработвани от същата фирма.

Като цяло селото е добре благоустроено.В кв. Морава има сладкарница, смесен магазин, железария, както и няколко частни магазини и заведения.В кв. Подем има 2 кръчми, три магазина, пощенска станция и учителско общежитие. И двата квартала имат паркове, но по-голямата част от улиците не са асфалтирани и липсва канализация. Между двата квартала се намират стопанския двор, МТС, училището, детската градина, кметството, здравна служба, приемна на МВР, стадионът, помпената станция на тръбопровода, захранващ с вода по-голямата част от областта и Бургас от яз. Камчия, и сградите на бившите казарми на Строитени войски/строили канала/.

От видовете транспорт най-развит е автомобилния-с лични автомобили и автобусна линия Разград-Бургас.От скоро има и автобусна линия до Сунгурларе. ЖП гарата отстои на 3 км от селото и до нея има маршрутка, която ходи за всеки влак. Южно от селото минават три газопровода от Русия в посока Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от два квартала, които преди са били различни села. През социализма те са обединени. Първоначално и двете села са били турски. След Освобождението почти всички турци се изселват. Едното село остава почти безлюдно, а в другото се преселват българи най-вече от старозагорско. Турските имена на селата са Марафта и Хотал. Именно в Хотал се преселват българите, а в Морава предимно завърнали се турци.И до днес в Морава преобладава турското население, а в Хотал-българското, както и ромско. След идването на комунизма името на Хотал е променено на Подем.След това двете села се обединяват в едно, което е наречено Съединение. През този период и най-големият разцвет на селото. Построява се голямо ТКЗС, засаждат се много овощни градини, впоследствие и лозя, изграждат се оранжерии, построяват се два стопански двора и МТС. Много силно развито е било и градинарството и животновъдството. Селото е било първенец по добиви в района. След промените селото запада, младите хора се местят в градовете, най-вече Бургас, поради липса на работа. Постепенно се унищожават насажденията и сградите. По-силно засегнат е кв. Подем /българския/. В него остават предимно стари хора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На запад от селото над брега на реката има малка неизследвана пещеричка и на върха останки от каменно укрепление, най-вероятно охранителна кула на път. Малко по-на запад има останки от старо село-Никулец.На север, в планината, има меча дупка и останки от крепост. На юг, в планината има стар манастир, който не функционира, но има проект за възстановяванвто му.В равнината на юг от селото на две места има останки от селища, а в „Корията“-стар, най-вероятно римски, път. Някои от местните хора се занимават с иманярство и досега са намерени много монети, пръстени, накити, оръжия, керамика и др.

Селото разполага с кметство, основно училище „Отец Паисий“, детска градина, здравна служба, полицейски участък, поща, читалище „Христо Ботев“ с клонове в двата квартала, стоматологичен кабинет, джамия и параклис „Св. Георги Победоносец“. В миналото селото е имало футболен отбор, играещ успешно в регионалните дивизии. До стадиона е построена двуетажна сграда за нуждите на отбора и за физкултурен салон на училището, която в момента пустее. През 2007 година е възстановен футболния отбор, който носи името на едноименното населено място – Съединение. До детската градина има незавършен строеж, които е бил предвиден за младежки дом. Пустеещи са и сградите на бившите казарми, които след напускането на войските са били преустроени в кино, детска градина и фурна и впоследствие изоставени.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1944 г. сборът на селото е бил на Петковден. След 1944 г. е на Девети септември. След като през 2001 г. е построен параклис св. „Георги Победоносец“ 6 май става празник на селото.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна българска и ориенталска кухня.