Съединение (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Съединение (Област Бургас))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Съединение
Общи данни
Население 958 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,125 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 8430
Тел. код 05574
МПС код А
ЕКАТТЕ 70514
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Съединение
Ахмед Али
(ДПС)

Съединение е село в Югоизточна България. Намира се в Община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в долина, заобиколено е на север и юг от Стара планина.Разстоянието до Бургас е около 65 км, до Слънчев бряг 75 км.Близо са и Айтос /35 км/и Карнобат /44 км/.Съседни села са Люляково /5 км/,Камчия /7 км/,Завет /5 км/,Ведрово /8 км/.До реката се намира гара Завет /3 км/обслужваща Съединение.Същата е на ж.п. линията Варна - Карнобат и през нея спират 8 влака, от които 2 бързи. Минава река Луда Камчия,както и два нейни притока-Моравска река и Ведровска река. На около 10 км от селото се намира яз.Камчия, главен водоснабдителен източник за гр. Бургас, Варна и др. населени места.Районът е много богат на изворни води.Има и един голям и два малки язовира,единият от които е скъсан.Надморската височина на селото е около 300 метра.Планината е около 550-600 м.н.в.Южно от селото,покрай реката има голяма равнина с правоъгълна форма и площ около 450 ха.Общо землището на селото е около 1700 ха,като на 75% от земята в миналото е била изградена напоителна система с вода от р.Луда Камчия и води от планината.Източно от селото се намира дъбова гора /"Корията"/.По северните склонове на планината преобладават гори от бук и габър,както и насаждения от бор.По южните склонове се среща най-вече дъб.Срещат се и липа,мъждрян,акация,дрян,клен и др.от дърветата и глог,шипка,люляк от храстите.От тревистите по-интересни са дивият чесън /леорда/,който напролет хората от селото консумират,и самардала,от която се прави ароматна сол/мерудия/.От дивеча са разпространени всички видове,срещани в България,с изключение на мечка/в миналото е имало/,елен лопатар,дива коза,фазан и глухар. Населението на кв.Морава /около 800 ж./е основно от етнически турци и около 15 български семейства,а в кв.Подем /около 200 ж./ има предимно българи. През почти вековното съжителство между етносите е характерно с изключително чувство на толерантност и разбирателство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През социализма селското стопанство е било много силно развито.Имало е голямо ТКЗС,а по-късно и ДЗС. Стопанството е било високо механизирано. Построено е голямо МТС. Използвани са трактори с разнообразен инвентар,зърнокомбайни и дори и сливокомбайн.Между Съединение и Люляково е било построено летище за нуждите на селскостопанската авиация.

Зърнените култури са заемали големи площи-предимно пшеница, ечемик, овес и по-малко просо и ръж, а също така и царевица. От техническите култури най-вече слънчоглед,както и репко /рапица/,кориандър,лавандула и нахут. Основни фуражни култури са били люцерната,царевицата за силаж и тревните смески.От трайните насашдения най-много са били овощните градини-ябълки /2200 дка/, череши /300 дка/, вишни /130 дка/, дюли и круши /70 дка/, праскови /200 дка/, сливи /400 дка/, лешници /8 дка/и ягоди /около 4 дка/. По-малко са били лозята /180 дка/. Много добре е било развито зеленчукопроизводството-домати,пипер,картофи,краставици,дини и пъпеши, лук, чесън, зеле, моркови и др. Осъществявян е износ на плодове и зеленчуци за СССР и други соцстрани, вкл. и Куба.В района на гара Завет е засаден хмел /170 дка/и е изградено ДЗС със складова база и хмелосушилня. В животновъдството е преобладавало овцевъдството. Развити са били и говедовъдството и птицевъдството, а за кратко и зайцевъдството. Изградени са модерни сгради за животните, за фураж,както и ветверинарна клиника. За нуждите на напояването е изградена система от открити канали и тръбопроводи, свързани са трите язовира и са построени две помпени станции на р.Луда Камчия. Високо в планината е направено водохващане за захранване на най-големия язовир. Изградени са и дренаж и отводнителни системи на част от земите. След 1989 г.всичко постепенно запада.Всички трайни насаждения са унищожени и материалната база е разграбена. Остават единствено част от единия стопански двор и МТС,които са собственост на крупна агрофирма от Бургас,която обработва земите под аренда. Единствените трайни насаждения са бадеми /170 дка,на мястото на лозята/, обработвани от същата фирма.

Като цяло селото е добре благоустроено.В кв.Морава има сладкарница,смесен магазин,железария, както и няколко частни магазини и заведения.В кв.Подем има 2 кръчми,три магазина,пощенска станция и учителско общежитие. И двата квартала имат паркове, но по-голямата част от улиците не са асфалтирани и липсва канализация. Между двата квартала се намират стопанския двор,МТС, училището, детската градина, кметството, здравна служба, приемна на МВР, стадионът, помпената станция на тръбопровода,захранващ с вода по-голямата част от областта и Бургас от яз.Камчия,и сградите на бившите казарми на Строитени войски/строили канала/.

От видовете транспорт най-развит е автомобилния-с лични автомобили и автобусна линия Разград-Бургас.От скоро има и автобусна линия до Сунгурларе. ЖП гарата отстои на 3 км от селото и до нея има маршрутка,която ходи за всеки влак. Южно от селото минават три газопровода от Русия в посока Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от два квартала,които преди са били различни села.През социализма те са обединени.Първоначално и двете села са били турски.След Освобождението почти всички турци се изселват.Едното село остава почти безлюдно,а в другото се преселват българи най-вече от старозагорско.Турските имена на селата са Марафта и Хотал.Именно в Хотал се преселват българите,а в Морава предимно завърнали се турци.И до днес в Морава преобладава турското население,а в Хотал-българското, както и ромско.След идването на комунизма името на Хотал е променено на Подем.След това двете села се обединяват в едно,което е наречено Съединение.През този период и най-големият разцвет на селото.Построява се голямо ТКЗС,засаждат се много овощни градини,впоследствие и лозя,изграждат се оранжерии,построяват се два стопански двора и МТС.Много силно развито е било и градинарството и животновъдството.Селото е било първенец по добиви в района.След промените селото запада,младите хора се местят в градоветв,най-вече Бургас,поради липса на работа.Постепенно се унищожават насажденията и сградите.По-силно засегнат е кв.Подем/българския/.В него остават предимно стари хора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На запад от селото над брега на реката има малка неизследвана пещеричка и на върха останки от каменно укрепление,най-вероятно охранителна кула на път.Малко по-на запад има останки от старо село-Никулец.На север,в планината,има меча дупка и останки от крепост.На юг,в планината има стар манастир,който не функционира, но има проект за възстановяванвто му.В равнината на юг от селото на две места има останки от селища,а в "Корията"-стар,най-вероятно римски,път.Някои от местните хора се занимават с иманярство и досега са намерени много монети,пръстени,накити,оръжия,керамика и др.

Селото разполага с кметство, основно училище "Отец Паисий", детска градина, здравна служба, полицейски участък, поща, читалище"Христо Ботев"с клонове в двата квартала, стоматологичен кабинет, джамия и параклис"Св.Георги Победоносец". В миналото селото е имало футболен отбор, играещ успешно в регионалните дивизии. До стадиона е построена двуетажна сграда за нуждите на отбора и за физкултурен салон на училището, която в момента пустее. През 2007 година е възстановен футболния отбор, който носи името на едноименното населено място - Съединение. До детската градина има незавършен строеж,които е бил предвиден за младежки дом.Пустеещи са и сградите на бившите казарми,които след напускането на войските са били преустроени в кино, детска градина и фурна и впоследствие изоставни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1944 г. сборът на селото е бил на Петковден.След 1944 г. е на Девети септември.След като през 2001 г.е построен параклис св."Георги Победоносец" шести май става празник на селото.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна българска и ориенталска кухня.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]