Съединение (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Съединение (Област Бургас))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Съединение
Общи данни
Население 958 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,125 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 8430
Тел. код 05574
МПС код А
ЕКАТТЕ 70514
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Съединение
Ахмед Али
(ДПС)

Съединение е село в Югоизточна България. Намира се в Община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в долина, заобиколено е на север и юг от Стара планина. Разстоянието до Бургас е около 65 км, до Слънчев бряг 75 км. Близо са и Айтос /35 км/и Карнобат /44 км/.Съседни села са Люляково /5 км/,Камчия /7 км/,Завет /5 км/,Ведрово /8 км/.До реката се намира гара Завет /3 км/обслужваща Съединение. Същата е на ж.п. линията Варна – Карнобат и през нея спират 8 влака, от които 2 бързи. Минава река Луда Камчия, както и два нейни притока-Моравска река и Ведровска река. На около 10 км от селото се намира яз. Камчия, главен водоснабдителен източник за гр. Бургас, Варна и др. населени места. Районът е много богат на изворни води. Има и един голям и два малки язовира, единият от които е скъсан. Надморската височина на селото е около 300 метра. Планината е около 550-600 м.н.в. Южно от селото, покрай реката има голяма равнина с правоъгълна форма и площ около 450 ха. Общо землището на селото е около 1700 ха, като на 75% от земята в миналото е била изградена напоителна система с вода от р.Луда Камчия и води от планината. Източно от селото се намира дъбова гора /"Корията"/. По северните склонове на планината преобладават гори от бук и габър, както и насаждения от бор. По южните склонове се среща най-вече дъб. Срещат се и липа, мъждрян, акация, дрян, клен и др. от дърветата и глог, шипка, люляк от храстите. От тревистите по-интересни са дивият чесън /леорда/,който напролет хората от селото консумират, и самардала, от която се прави ароматна сол/мерудия/.От дивеча са разпространени всички видове, срещани в България, с изключение на мечка/в миналото е имало/, елен лопатар, дива коза, фазан и глухар.

Населението на кв. Морава /около 800 ж./е основно от етнически турци и около 15 български семейства, а в кв. Подем /около 200 ж./ има предимно българи. През почти вековното съжителство между етносите е характерно с изключително чувство на толерантност и разбирателство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През социализма селското стопанство е било много силно развито. Имало е голямо ТКЗС, а по-късно и ДЗС. Стопанството е било високо механизирано. Построено е голямо МТС. Използвани са трактори с разнообразен инвентар, зърнокомбайни и дори и сливокомбайн. Между Съединение и Люляково е било построено летище за нуждите на селскостопанската авиация.

Зърнените култури са заемали големи площи-предимно пшеница, ечемик, овес и по-малко просо и ръж, а също така и царевица. От техническите култури най-вече слънчоглед, както и репко /рапица/,кориандър, лавандула и нахут. Основни фуражни култури са били люцерната, царевицата за силаж и тревните смески. От трайните насашдения най-много са били овощните градини-ябълки /2200 дка/, череши /300 дка/, вишни /130 дка/, дюли и круши /70 дка/, праскови /200 дка/, сливи /400 дка/, лешници /8 дка/и ягоди /около 4 дка/. По-малко са били лозята /180 дка/. Много добре е било развито зеленчукопроизводството-домати, пипер, картофи, краставици, дини и пъпеши, лук, чесън, зеле, моркови и др. Осъществявян е износ на плодове и зеленчуци за СССР и други соцстрани, вкл. и Куба.В района на гара Завет е засаден хмел /170 дка/и е изградено ДЗС със складова база и хмелосушилня. В животновъдството е преобладавало овцевъдството. Развити са били и говедовъдството и птицевъдството, а за кратко и зайцевъдството. Изградени са модерни сгради за животните, за фураж, както и ветверинарна клиника.

За нуждите на напояването е изградена система от открити канали и тръбопроводи, свързани са трите язовира и са построени две помпени станции на р.Луда Камчия. Високо в планината е направено водохващане за захранване на най-големия язовир. Изградени са и дренаж и отводнителни системи на част от земите.

След 1989 г.всичко постепенно запада. Всички трайни насаждения са унищожени и материалната база е разграбена. Остават единствено част от единия стопански двор и МТС, които са собственост на крупна агрофирма от Бургас, която обработва земите под аренда. Единствените трайни насаждения са бадеми /170 дка, на мястото на лозята/, обработвани от същата фирма.

Като цяло селото е добре благоустроено.В кв. Морава има сладкарница, смесен магазин, железария, както и няколко частни магазини и заведения.В кв. Подем има 2 кръчми, три магазина, пощенска станция и учителско общежитие. И двата квартала имат паркове, но по-голямата част от улиците не са асфалтирани и липсва канализация. Между двата квартала се намират стопанския двор, МТС, училището, детската градина, кметството, здравна служба, приемна на МВР, стадионът, помпената станция на тръбопровода, захранващ с вода по-голямата част от областта и Бургас от яз. Камчия, и сградите на бившите казарми на Строитени войски/строили канала/.

От видовете транспорт най-развит е автомобилния-с лични автомобили и автобусна линия Разград-Бургас.От скоро има и автобусна линия до Сунгурларе. ЖП гарата отстои на 3 км от селото и до нея има маршрутка, която ходи за всеки влак. Южно от селото минават три газопровода от Русия в посока Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от два квартала, които преди са били различни села. През социализма те са обединени. Първоначално и двете села са били турски. След Освобождението почти всички турци се изселват. Едното село остава почти безлюдно, а в другото се преселват българи най-вече от старозагорско. Турските имена на селата са Марафта и Хотал. Именно в Хотал се преселват българите, а в Морава предимно завърнали се турци.И до днес в Морава преобладава турското население, а в Хотал-българското, както и ромско. След идването на комунизма името на Хотал е променено на Подем.След това двете села се обединяват в едно, което е наречено Съединение. През този период и най-големият разцвет на селото. Построява се голямо ТКЗС, засаждат се много овощни градини, впоследствие и лозя, изграждат се оранжерии, построяват се два стопански двора и МТС. Много силно развито е било и градинарството и животновъдството. Селото е било първенец по добиви в района. След промените селото запада, младите хора се местят в градовете, най-вече Бургас, поради липса на работа. Постепенно се унищожават насажденията и сградите. По-силно засегнат е кв. Подем /българския/. В него остават предимно стари хора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На запад от селото над брега на реката има малка неизследвана пещеричка и на върха останки от каменно укрепление, най-вероятно охранителна кула на път. Малко по-на запад има останки от старо село-Никулец.На север, в планината, има меча дупка и останки от крепост. На юг, в планината има стар манастир, който не функционира, но има проект за възстановяванвто му.В равнината на юг от селото на две места има останки от селища, а в „Корията“-стар, най-вероятно римски, път. Някои от местните хора се занимават с иманярство и досега са намерени много монети, пръстени, накити, оръжия, керамика и др.

Селото разполага с кметство, основно училище „Отец Паисий“, детска градина, здравна служба, полицейски участък, поща, читалище „Христо Ботев“ с клонове в двата квартала, стоматологичен кабинет, джамия и параклис „Св. Георги Победоносец“. В миналото селото е имало футболен отбор, играещ успешно в регионалните дивизии. До стадиона е построена двуетажна сграда за нуждите на отбора и за физкултурен салон на училището, която в момента пустее. През 2007 година е възстановен футболния отбор, който носи името на едноименното населено място – Съединение. До детската градина има незавършен строеж, които е бил предвиден за младежки дом. Пустеещи са и сградите на бившите казарми, които след напускането на войските са били преустроени в кино, детска градина и фурна и впоследствие изоставени.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1944 г. сборът на селото е бил на Петковден. След 1944 г. е на Девети септември. След като през 2001 г. е построен параклис св. „Георги Победоносец“ 6 май става празник на селото.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна българска и ориенталска кухня.