Община Руен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Руен
Map of Ruen municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 689.94 km²
Население 28 834 души
Адм. център Руен
Брой селища 41
Управление
Кмет Исмаил Осман
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (22)
   Независима коалиция за Община Руен (4)
   ГЕРБ (2)
   РБ (1)
Географска карта на община Руен

Община Руен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на Област Бургас. С площта си от 689,937 km2 заема 5-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 8,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината изцяло попада в пределите на Източна Стара планина, като преобладаващият релеф е предимно хълмист и ниско планински. В пределите на общината се включват части от пет съставни планини на Източна Стара планина. Северозападната част е заета от югоизточните склонове на Върбишка планина, като тук северозападно от село Люляково се издига най-високата точка на общината връх Ръкойка (725 m). Южно от долината на река Луда Камчия в югозападната част на общината се простират крайните североизточни склонове на Карнобатска планина с максимална височина от 646 m югоизточно от село Скалак. Североизточната четвъртина е заета от най-западните части на Камчийска планина с връх Каменяк (627 m) южно от село Каменяк и Еминска планина с връх Мандрабаир (621 m) южно от село Снягово. Най-югоизточната част на общината е заета от североизточните склонове на Айтоска планина с най-висока точка връх Голяма Кокарджа (404 m), разположен източно от Айтоския проход.

Между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг се простира широката и плоска долина на горното течение на Хаджийска река, като тук в нейното корито се намира и най-ниската точка на общината – 60 m н.в. Средната надморска височина е 302 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата община попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Луда Камчия, която протича на протежение от 39 km от югозапад на североизток. Реката навлиза в общината южно от гара Люляково и до село Дъскотна тече в широка долина с по-стръмни десни и полегати леви брегове. След Дъскотна реката протича през лудокамчийския пролом, който завършва северно от село Добромир с „опашката“ на язовир Цонево. Основните ѝ притоци са десни: Голяма река, вливаща се югозападно от село Дъскотна, Балабандере, вливаща се в язовир Цонево югозападно от село Добромир и най-горното течение на река Елешница, вливаща се в Камчия на територията на Област Варна.

Югоизточната част на общината попада във водосборния басейн на Хаджийска река, която води началото си от Еминска планина, североизточно от общинския център село Руен. Тук тя протича с горното си течение в широка и плоска долина, заето от обработваеми земи.

освен от по-горе споменатите реки водните ресурси на общината се формират и от 15 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8°C във високопланинските части до 11°C по долината на река Луда Камчия. Средната температура през месец януари е около 1°C, а през месец юли – 24 – 26°C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта – хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от общината са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център е разположено голямо находище на глина за строителна керамика. Кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край село Добромир.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Защитените територии са представени от природните забележителности:

  • „Чудните скали“ (скално образувание), на десния бряг на река Луда Камчия, северно от село Добромир;
  • „Костенурката“ (площ 0,1 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
  • „Свинската глава“ (площ 0,5 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
  • „Професора“ (площ 5,0 ха, скално образувание);
  • „Трите цера“ (площ 1,5 ха, естествено находище на червен божур).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Коефициентът на възрастова зависимост за общината (45,4) и е по-нисък от средната стойност на показателя страната (46,2), а участието на двата компонента (лица под 15 г. и лица над 65 г.) е с минимален превес на лицата в над трудоспособна възраст. През периода 1999 – 2002 г. се наблюдава благоприятна промяна в стойността на показателя, като за сравнение през 1999 г. коефициентът на възрастова зависимост е бил по-висок от средното за страната (49,3 срещу 47,2).

Възрастовата структура на населението в община Руен е благоприятна за демографското развитие като в под трудоспособна възраст са 6077 души (21,29%), в трудоспособна възраст са 16693 души (61,97%), а в над трудоспособна възраст са 4780 души (16,74%).

Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево. Ромите живеят в компактни групи от 200 – 400души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради трайното отпадане от пазара на труда и високото равнище на безработица.

Население на община Руен през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 27 942
2011 28 954
2012 28 759
2013 28 650

Численост и движение[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 391 384 299 285 337 320 323
Смъртност 302 288 282 327 345 274 295
Естествен прираст 89 96 17 -42 -8 46 28

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 13.8 13.6 10.7 9.9 11.8 11.2
Смъртност 10.7 10.2 10.1 11.3 11.2 9.6
Естествен прираст 3.1 3.4 0.6 -1.5 -0.3 1.6

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 29 101 100.00
Турци 21 241 72.99
Българи 1 619 5.56
Цигани 1 300 4.46
Други 10 0.03
Не се самоопределят 322 1.10
Не отговорили 4 609 15.83

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 41 населени места с общо население 29 101 жители към 01.02.2011 г[3].

Списък на населените места в Община Руен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Билка 602 14,637 Чифлик (до 1934 г.), Чифлишка махала (от 1934 г. до 1951 г.) Разбойна 817 13,979 Харами дере (до 1934 г.)
Вишна 256 5,084 Боялар (до 1934 г.), Боляри Речица 830 10,753 Гердеме дере (до 1934 г.)
Вресово 1001 26,647 Рожден 421 23,642 Надърлар (до 1934 г.)
Добра поляна 706 13,923 Байрям алан (до 1934 г.) Рудина 239 7,198 Халваджилар (до 1934 г.)
Добромир 1089 18,636 Късъклар кайряк (до 1934 г.) Руен 2261 25,877 Уланлии (до 1934 г.)
Дропла 262 9,229 Той кьой (до 1934 г.), Дропля (от 1934 г. до 1959 г.) Рупча 418 11,975
Дъскотна 825 14,598 Дискотна (до 1934 г.) Ръжица 1150 18,493 Чавдарлък (до 1934 г.)
Дюля - 12,124 Айваджик дере (до 1934 г.) Сини рид 360 9,036 Челеби кьой (до 1934 г.), Челебиево (от 1934 г. до 1978 г.)
Заимчево 455 22,677 Ичмей зиямет (до 1934 г.) Скалак 620 24,175 Саръ кая (до 1934 г.)
Зайчар 1132 22,975 Гюдженлер (до 1934 г.) Снежа 370 16,769 Сападжа (до 1934 г.)
Звезда - 15,607 Айваджик (до 1934 г.) Снягово 1106 21,300 Ресиллер (до 1934 г.)
Каменяк 229 8,496 Ташлък (до 1934 г.) Соколец 599 17,342 Дуган кая (до 1934 г.)
Каравельово 498 17,496 Кара Велилер (до 1934 г.) Средна махала 327 8,177 Орта махле (до 1934 г.), Средня махала (от 1934 г. до 1966 г.)
Листец 419 9,813 Кара алилер (до 1934 г.) Струя 672 12,720 Късъклар Хаджи махле (до 1934 г.), Манастирец
Люляково 1717 44,793 Кереметлик (до 1934 г.) Топчийско 905 34,646 Топчу махле (до 1934 г.)
Мрежичко 540 7,212 Юсуф чобанлар (до 1934 г.) Трънак 1298 18,511 Текенлик (до 1934 г.)
Планиница 1549 17,396 Чепелджа (до 1934 г.) Череша 751 30,281 Ичмей вакъф (до 1934 г.)
Подгорец 349 7,747 Голям Хедиетлер (от 1965 г. до 1978 г.) Шиварово 282 17,514 Боаз дере (до 1934 г.), Устово (от 1934 г. до 1949 г.)
Преображенци 475 15,320 Надър (до 1978 г.) Ябълчево 1198 17,835 Алма дере (до 1934 г.)
Припек 446 6,496 Малък Хедиетлер (от 1965 г. до 1980 г.) Ясеново 468 9,082 Гердеме (до 1934 г.)
Просеник 1459 29,726 Бурунджук (до 1934 г.) ОБЩО 29101 689,937 няма населени места без землища

административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Уланлии на с. Руен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Боялар на с. Боляри;
– преименува с. Байрям алан на с. Добра поляна;
– преименува с. Късъклар кайряк (Кайряк махле) на с. Добромир;
– преименува с. Той кьой на с. Дропля;
– преименува с. Дискотна на с. Дъскотна;
– преименува с. Айваджик дере на с. Дюля;
– преименува с. Късъклар Емир махле на с. Емирово;
– преименува с. Ичмей зиямет на с. Заимчево;
– преименува с. Гюдженлер на с. Зайчар;
– преименува с. Айваджик на с. Звезда;
– преименува с. Ташлък на с. Каменяк;
– преименува с. Кара Велилер на с. Каравельово;
– преименува с. Билек ахмед махле (Билек махле) на с. Китка;
– преименува с. Кара алилер на с. Листец;
– преименува с. Кереметлик на с. Люляково;
– преименува с. Късъклар Хаджи махле на с. Манастирец;
– преименува с. Юсуф чобанлар на с. Мрежичко;
– преименува с. Чепелджа на с. Планиница;
– преименува с. Бурунджук на с. Просеник;
– преименува с. Харами дере на с. Разбойна;
– преименува с. Гердеме дере на с. Речица;
– преименува с. Надърлар на с. Рожден;
– преименува с. Халваджилар на с. Рудина;
– преименува с. Чавдарлък на с. Ружица;
– преименува с. Джумая кьой на с. Сборско;
– преименува с. Саръ кая на с. Скалак;
– преименува с. Сападжа на с. Снежа;
– преименува с. Ресиллер на с. Снягово;
– преименува с. Дуган кая на с. Соколец;
– преименува с. Орта махле на с. Средня махала;
– преименува с. Топчу махле на с. Топчийско;
– преименува с. Текенлик на с. Трънак;
– преименува с. Боаз дере на с. Устово;
– преименува с. Челеби кьой на с. Челебиево;
– преименува с. Ичмей вакъф на с. Череша;
– преименува с. Чифлик (Чифлик махле) на с. Чифлишка махала;
– преименува с. Алма дере на с. Ябълчево;
– преименува с. Гердеме на с. Ясеново;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Устово на с. Шиварово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Чифлишка махала на с. Билка;
– преименува с. Боляри на с. Вишна;
– преименува с. Манастирец на с. Струя;
  • Указ № 512/обн. 24.11.1959 г. – осъвременява името на с. Дропля на с. Дропла;
  • Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Сборско;
  • Указ № 1060/обн. 28.12.1965 г. – разделя с. Хедиетлер и признава две нови населени места: с. Голям Хедиетлер и с. Малък Хедиетлер;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Средня махала на с. Средна махала;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Емирово;
  • Указ № 1060/обн. 02.06.1978 г. – преименува с. Голям Хедиетлер на с. Подгорец;
– преименува с. Надър на с. Преображенци;
– преименува с. Челебиево на с. Сини рид;
  • указ № 519/обн. 01.04.1980 г. – преименува с. Малък Хедиетлер на с. Припек;
  • Реш. МС № 7/ обн. ДВ бр. 5/18.01.2013 г. – заличава с. Китка.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от североизток на югозапад, по долината на река Луда Камчия преминава участък от 30 km от трасето жп линията КомунариДъскотнаКарнобат.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 75,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 1 юли 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]