Люляково (област Бургас)

Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.

---

Люляково
ЖП спирка Люляково
Люляково 42.866667, 27.083333 Люляково
Общи данни
Население	1 755 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина	220 м – 275 м m
Пощ. код	8570
Тел. код	05942
МПС код	А
ЕКАТТЕ	44690
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    - кмет	Руен Исмаил Осман (ДПС)
Кметство    - кмет	Люляково Ниязи Хасан (ДПС)
Люляково в Общомедия

Планински пасища край Люляково

Люляково е село в Южна България. То се намира в община Руен, област Бургас.

География

Селото се намира в югоизточна България на разстояние 60 км северозападно от Бургас, 30 км от Айтос. През селото минава пътя Бургас – Айтос – Шумен – Разград. Захранва се с питейна вода от язовир Камчия и от собствен водоизточник. „Долната махала“ на селото започва от около 200 м надморска височина, а „Горната махала“ завършва на около 280 м надморска височина.

На 3 км от селото преминава ЖП линията Варна – Карнобат/ Пловдив и Люляково има спирка (гара) по нея.

Околните села са Череша (село), Рупча и Съединение.

История

Жителите на селото са потомци на малоазийски българи оземлени и заселен тук през 1914 г. Първо те се заселили в областта на манастира „Св. Йоаким и Анна“, а името на селото било Керметлик, защото се препитавали с производство и продажба на керемиди. След това жителите на селото били прогонени от мюсюлманите и се засели по-долу в областта. Името се променя на Граматиково, жителите обаче не харесали мястото и се преместили на днешното местоположение на селото. Името било променено на Люляково, защото наоколо има много красиви люлякови гори.

Културни и природни забележителности

Действащ източноправославен храм „Успение Богородично“, в който всяка неделя се служи литургия. До селото се намира мъжки манастир „Св. Йоаким и Анна“, който е действащ и продължава да се възстановява .

Инициативен и деен фолклорен състав към читалището – традиционни битови обичаи, ритуали, редовни участия в събори и надпявания. В Люляково все още налице е уникален самобитен фолклор.

Селото е разположено в полите на Стара планина. В близост има манастир на 200 години, реставриран наскоро. Под селото се вие река Камчия. Жителите се прехранват чрез земеделие, животновъдство, а голяма част от жените в селото работят в двата шивашки цеха. Има предприятие за производство на кабелни инсталации за автомобили, дърводелски цех, мандра, керамичен цех. Има и много хранителни магазини, бензиностанция, както и автокомплекс на фирма ДАКАР 2004 състоящ се от пункт за годишни технически прегледи, автосервиз, магазин за авточасти, автоморга и автомивка. За износ се изкупуват билки и гъби.

Българските традиции още се тачат – през зимата коледари обикалят къщите и пеят песни за здраве и берекет, а напролет млади момичета – „лазарки“ обикалят домовете, пеят песни и оглеждат момците. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.

Редовни събития

Всяка година на 24 май в Читалищния дом се състои концерт. Участници са децата от местното училище и детската градина. Освен това всяка година на 3 март се провежда кратко тържество в което участват учениците от училището и фолклорния състав към читалището.

Ежегодно се чества и Ден на християнското семейство.