Люляково (област Бургас)
Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.
| Люляково | |
|---|---|
 ЖП спирка Люляково | |
  Люляково  Люляково | |
| Общи данни | |
| Население | 1 755 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Надм. височина | 229 m |
| Пощ. код | 8570 |
| Тел. код | 05942 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 44690 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Руен Исмаил Осман (ДПС) |
| Кметство - кмет |
Люляково Ниязи Хасан (ДПС) |
| Люляково в Общомедия | |
Люляково е село в Южна България. То се намира в община Руен, област Бургас.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в югоизточна България на разстояние 60 км северозападно от Бургас, 30 км от Айтос. През селото минава пътя Бургас – Айтос – Шумен – Разград. Захранва се с питейна вода от язовир Камчия и от собствен водоизточник. „Долната махала“ на селото започва от около 200 м надморска височина, а „Горната махала“ завършва на около 280 м надморска височина.
На 3 км от селото преминава ЖП линията Варна – Карнобат/ Пловдив и Люляково има спирка (гара) по нея.
Околните села са Череша (село), Рупча и Съединение.
История[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото са потомци на малоазийски българи оземлени и заселен тук през 1914 г. Първо те се заселили в областта на манастира „Св. Йоаким и Анна“, а името на селото било Керметлик, защото се препитавали с производство и продажба на керемиди. След това жителите на селото били прогонени от мюсюлманите и се засели по-долу в областта. Името се променя на Граматиково, жителите обаче не харесали мястото и се преместили на днешното местоположение на селото. Името било променено на Люляково, защото наоколо има много красиви люлякови гори.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Действащ източноправославен храм „Успение Богородично“, в който всяка неделя се служи литургия. До селото се намира мъжки манастир „Св. Йоаким и Анна“, който е действащ и продължава да се възстановява [1].
Инициативен и деен фолклорен състав към читалището – традиционни битови обичаи, ритуали, редовни участия в събори и надпявания. В Люляково все още налице е уникален самобитен фолклор.
Селото е разположено в полите на Стара планина. В близост има манастир на 200 години, реставриран наскоро. Под селото се вие река Камчия. Жителите се прехранват чрез земеделие, животновъдство, а голяма част от жените в селото работят в двата шивашки цеха. Има предприятие за производство на кабелни инсталации за автомобили, дърводелски цех, мандра, керамичен цех. Има и много хранителни магазини, бензиностанция, както и автокомплекс на фирма ДАКАР 2004 състоящ се от пункт за годишни технически прегледи, автосервиз, магазин за авточасти, автоморга и автомивка. За износ се изкупуват билки и гъби.
Българските традиции още се тачат – през зимата коледари обикалят къщите и пеят песни за здраве и берекет, а напролет млади момичета – „лазарки“ обикалят домовете, пеят песни и оглеждат момците. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 24 май в Читалищния дом се състои концерт. Участници са децата от местното училище и детската градина. Освен това всяка година на 3 март се провежда кратко тържество в което участват учениците от училището и фолклорния състав към читалището.
Ежегодно се чества и Ден на християнското семейство.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
