Люляково (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.

Люляково
ЖП спирка Люляково
ЖП спирка Люляково
Общи данни
Население 1 755 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 220 м – 275 м m
Пощ. код 8570
Тел. код 05942
МПС код А
ЕКАТТЕ 44690
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Люляково
Ниязи Хасан
(ДПС)
Люляково в Общомедия
Планински пасища край Люляково

Люляково е село в Южна България. То се намира в община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в югоизточна България на разстояние 60 км северозападно от Бургас, 30 км от Айтос. През селото минава пътя Бургас – Айтос – Шумен – Разград. Захранва се с питейна вода от язовир Камчия и от собствен водоизточник. „Долната махала“ на селото започва от около 200 м надморска височина, а „Горната махала“ завършва на около 280 м надморска височина.

На 3 км от селото преминава ЖП линията Варна – Карнобат/ Пловдив и Люляково има спирка (гара) по нея.

Околните села са Череша (село), Рупча и Съединение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са потомци на малоазийски българи оземлени и заселен тук през 1914 г. Първо те се заселили в областта на манастира „Св. Йоаким и Анна“, а името на селото било Керметлик, защото се препитавали с производство и продажба на керемиди. След това жителите на селото били прогонени от мюсюлманите и се засели по-долу в областта. Името се променя на Граматиково, жителите обаче не харесали мястото и се преместили на днешното местоположение на селото. Името било променено на Люляково, защото наоколо има много красиви люлякови гори.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Действащ източноправославен храм „Успение Богородично“, в който всяка неделя се служи литургия. До селото се намира мъжки манастир „Св. Йоаким и Анна“, който е действащ и продължава да се възстановява [1].

Инициативен и деен фолклорен състав към читалището – традиционни битови обичаи, ритуали, редовни участия в събори и надпявания. В Люляково все още налице е уникален самобитен фолклор.

Селото е разположено в полите на Стара планина. В близост има манастир на 200 години, реставриран наскоро. Под селото се вие река Камчия. Жителите се прехранват чрез земеделие, животновъдство, а голяма част от жените в селото работят в двата шивашки цеха. Има предприятие за производство на кабелни инсталации за автомобили, дърводелски цех, мандра, керамичен цех. Има и много хранителни магазини, бензиностанция, както и автокомплекс на фирма ДАКАР 2004 състоящ се от пункт за годишни технически прегледи, автосервиз, магазин за авточасти, автоморга и автомивка. За износ се изкупуват билки и гъби.

Българските традиции още се тачат – през зимата коледари обикалят къщите и пеят песни за здраве и берекет, а напролет млади момичета – „лазарки“ обикалят домовете, пеят песни и оглеждат момците. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 24 май в Читалищния дом се състои концерт. Участници са децата от местното училище и детската градина. Освен това всяка година на 3 март се провежда кратко тържество в което участват учениците от училището и фолклорния състав към читалището.

Ежегодно се чества и Ден на християнското семейство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]