Направо към съдържанието

Зайчар (село)

Тази статия е за селото в България. За града в Сърбия вижте Зайчар.

Зайчар
България
42.778° с. ш. 27.1697° и. д.
Зайчар
Област Бургас
42.778° с. ш. 27.1697° и. д.
Зайчар
Общи данни
Население1109 души[1] (15 март 2024 г.)
48,3 души/km²
Землище22,975 km²
Надм. височина414 m
Пощ. код8557
Тел. код059405
МПС кодА
ЕКАТТЕ30243
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Мустафа Ходжа

Зайча̀р е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село Руен и 10 km на северозапад от град Айтос. Разположено е в северните склонове на Карнобатската планина, Източна Стара планина[2], край река Голяма (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере, Шиваровска река, Коджадере)[3] (десен приток на река Луда Камчия), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село Вресово и минаващия през него третокласен републикански път III-7305, както и с близкия източно от Вресово третокласен републикански път III-208, който на север води към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m.

Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви[4].[2]

Населението на село Зайчар[5] наброява 798 души към 1934 г. и запазва приблизително такова равнище до 1956 г., към 1965 г. нараства рязко, има максимума си – 1182 души към 1985 г., а към 2018 г. наброява (според текущата демографска статистика за населението) 1110 души.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1132 лица, за 1108 лица е посочена принадлежност към „турскаетническа група и за останалите не е даден отговор.[6]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гюдженлер. Преименувано е на Зайчар през 1934 г.[7][2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 1132
Българи -
Турци 1108
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 0.22

Религията, изповядвана в село Зайчар, е ислям.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Зайчар към 2020 г. е център на кметство Зайчар.[9][10]

В село Зайчар към 2020 г. има:

  1. www.grao.bg
  2. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 2011, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл
  4. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  5. Справка за населението на с. Зайчар, общ. Руен, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Зайчар, община Руен
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 122; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  9. Справка за събитията за кметство Зайчар, общ. Руен
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Зайчар
  11. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Зайчар, община Руен, област Бургас[неработеща препратка]
  12. Детайлна информация за читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област Бургас
  13. Информационна карта за 2016 г., читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област Бургас
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Зайчар, община Руен, област Бургас
  15. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8557 Зайчар // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-19.