Скалак (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Скалак (Област Кърджали).

Скалак
Общи данни
Население 589 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,175 km²
Надм. височина 295 m
Пощ. код 8575
Тел. код 05941
МПС код А
ЕКАТТЕ 66706
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   кмет
Скалак
Осман Мехмед
(ДПС)

Скала̀к е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Скалак се намира в югоизточна България, около 45 km северозападно от областния център Бургас и 17 km в същата посока от Айтос, около 20 km на север-североизток от Карнобат и около 16 km на запад от общинския център Руен. Общинският път до село Скалак е отклонение през село Череша от третокласния републикански път III-7305, който на запад води през селата Люляково, Съединение и Камчия към връзка с второкласния републикански път II-73 (Карнобат – Шумен), а на югоизток от село Череша – към село Вресово и връзка с третокласния републикански път III-208 (Айтос – Провадия).

Село Скалак е разположено в Източна Стара планина, в северните склонове на Карнобатска планина. Климатът е преходноконтинентален, в землището преобладават ранкери[1] и лесивирани[2] почви.[3]

В землището на Скалак – по списъчните данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“, актуални към 24 януари 2020 г.[4] – има три малки язовира (микроязовира): № 147. „Край село“ на река Корудере от поречието на Бяла река; № 148. „Скалак“ на река Алмалъдере от поречието на Бяла река и № 223. „Зад стопански двор“ на река Корудере от поречието на Бяла река.

Населението на село Скалак[5] наброява 760 души към 1934 г., 938 – към 1975 г. (максимум) и след спад и колебания в числеността – 519 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 620 лица, за 33 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 304 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[6]

Жителите на Скалак са етнически турци и българи – преселници от Смолянско[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Сара̀ кая, Саръ̀ кая. Преименувано е на Скалак през 1934 г.[7][3]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Религията, изповядвана в село Скалак, е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Скалак към 2020 г. е център на кметство Скалак.[8][9]

В село Скалак към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Една от забележителностите на селото е местността „Черните скали“. Има и скали наречени бели. Това са скали със странни, но красиви форми, наподобяващи хора.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В края на лятото – началото на есента, след като се прибере цялата реколта от полето, в селото се изпълнява и ритуалът Джамал.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Има футболен клуб – ФК „Острица“ и детска градина.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 10 до 40 см., намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност. География, Географски речник Р, Ранкери
  2. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  3. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4039, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Басейнова дирекция "Черноморски район, Регистри, Списъци, Списък на язовирите в Черноморския басейнов район, Скалак
  5. Справка за населението на с. Скалак, общ. Руен, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Скалак, община Руен
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 245; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
  8. Справка за събитията за кметство Скалак, общ. Руен
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Скалак
  10. Детайлна информация за читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
  11. Информационна карта за 2016 г., читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
  12. Основно училище „Йордан Йовков“, село Скалак, община Руен, област Бургас
  13. Регистър на училищата, област Бургас, община Руен, село Скалак, ОУ ЙОРДАН ЙОВКОВ
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Скалак, област Бургас
  15. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8575 Скалак