Околия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.

Източна Румелия[редактиране | редактиране на кода]

На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта. В административно отношение Източна Румелия се дели на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии).

Първи проект[редактиране | редактиране на кода]

Със Закона за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г. 6-те департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва.

  • Пловдивски департамент – обхваща 6 околии:

Този закон не е утвърден от Високата порта.

Втори проект[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг закон, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.

Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново, всичките 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: “Територията административно се дели на окръжия, околии и общини”.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва.

  • Орханийско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Трънско окръжие - обхваща 3 околии със седалища:
  • Варненско окръжие - обхваща 3 околии със седалища:
  • Провадийско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Ескиджумайско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Силистренско окръжие - обхваща 3 околии със седалища:
    • гр. Силистра,
    • с. Хас кьой (дн. с. Добротица - в община Ситово) и
    • с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г., чиито съставни селища са с. Малък Базаурт - дн. с. Житница в Добричка селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево в Добричка селска община, с. Голям Базаурт - преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г. поради изселване на населението му)
  • Свищовско окръжие - обхваща 1 околия със седалище гр. Свищов
  • Плевенско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Ореховско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Берковско окръжие - обхваща 2 околии със седалища:
  • Ломско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Лом

На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статутът на стари 3 окръжия.

След Съединението[редактиране | редактиране на кода]

От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след първостепенната единица (окръжие, окръг, област). През 1947 г. в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават 102 околии, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.

През 1959 г. НРБ се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите - градски и селски (общо 117 на брой). През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28.

Вижте също:[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов