Община Стражица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Стражица
Map of Strazhitsa municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Общи данни
Област Област Велико Търново
Площ 508.3 km²
Население 14 331 души
Адм. център Стражица
Брой селища 22
Управление
Кмет Румен Павлов
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (6)
   ГЕРБ (6)
   АБВ (3)
   Демократично-либерален алианс за Община Стражица (2)

Община Стражица се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десният ѝ приток Голяма река.

Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.

Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.

В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.

Води, климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7 499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.

Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 721 100,00
Българи 9 124 71,72
Турци 1 758 13,82
Цигани 456 3,58
Други 159 1,25
Не се самоопределят 657 5,16
Не отговорили 567 4,46

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население 12 721 души към 01.02.2011 г.[2]

Списък на населените места в Община Стражица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Асеново 636 37,105 Калъчлии, Асеньово Кесарево 1327 39,979
Балканци 148 13,586 Исуфани, Климентинино Лозен 399 25,205 Кара Хасан
Благоево 372 16,260 Ревиш, Мария Луизино Любенци 8 4,600 Раш кьой, Рам кьой
Бряговица 414 19,128 Лефеджии Мирово 174 13,969 Паша кьой, Пашовско
Виноград 568 29,469 Сейди кьой Николаево 117 15,340 Юруклер
Владислав 261 14,109 Юруклери Нова Върбовка 252 25,358 Бей Върбовка, Върбовка
Водно 3 14,981 Чок бунар Ново градище 107 21,455 Куруджа ерен, Царево градище
Горски Сеновец 260 15,378 Стражица 4417 50,073 Кадъ кьой
Железарци 37 6,596 Демир кьой Сушица 823 51,243
Кавлак 55 16,150 Кавлаклари Теменуга 22 14,817 Индже кьой
Камен 1499 34,209 Чаир, Теодосиево Царски извор 822 22,287 Крал бунар, Чапаево
ОБЩО 12721 508,297 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1880 – 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;
  • през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване без административен акт;
  • Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;
  • Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;
  • Указ 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;
  • Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;
– преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;
– преименува с. Юруклери на с. Владислав;
– преименува с. Чок бунар на с. Водно;
– преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;
– преименува м. Демир кьой на м. Железарци;
– преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;
– преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;
– преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;
– преименува с. Чаир на с. Теодосиево;
– преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;
– преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;
  • през 1934 – 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г.:: – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;
– преименува с. Царево градище на с. Ново градище;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна;

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]