Николаево (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево
Общи данни
Население 85 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 15,34 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 5168
Тел. код 06163
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 51593
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Стражица
Румен Павлов
(БСП)

Николаево е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било българска махала в турското село Юрюклеръ, което преведено на български значело – „буйни коне“ или „табун коне“. Юрюклери е било прекръстено в с. Николаево веднага след Освобождението. в памет на главнокомандующия армията при освобождението на България от османска власт, Великия княз Николай Николаевич (с указ № 56 от 28 март 1885 г.) Основно събитие през Руско-Турската война е „Битката при Чаиркьой“ на 9/21 септември 1877 г. когато след ожесточен бой за командната височина по шосето с. Чаиркьой (Камен) – с. Юруклер (дн. Николаево) Османската армия претърпява тежка загуба от 1 500 убити и ранени. Руските загуби са 500 убити и ранени. Загиналите руски войни са погребани в осем братски могили при с. Камен.

Съобразно статистическите данни населението на селото се характеризира със следната демографска динамикака:

  • 1880 г. – 498 ж. /327 българи, 171 турци/
  • 1887 г. – 503 ж. /480 б., 3 т., 20 цигани/
  • 1892 г. – 555 ж. /544 б., 11 т./
  • 1900 г. – 647 ж. /634 б., 7 т., 6 ц./
  • 1905 г. – 736 ж. /707 б., 12 т., 17 ц./
  • 1910 г. – 780 ж. /755 б., 25 ц./

Към 2014 г. селото е сравнително обезлюдено и наброява до 80 жители-българи и около 10 временно пребиваващи цигани и турци – при близо 200 годни за живот къщи.

Землището на селото, в поголямата си част е изкупено от местния арендатор и други земевладелци.☁

В горния рай на селото извира река Черни лом – оттук и името на следващото село по реката с. Лом Черковна или може би обратното – от името на селото реката си е получила името. Другата забележителност на селото е могилата. Тя е почти в средата на селото. Произходът ѝ може би още не е установен, но е ясно, че е изкуствена и е от стари времена. Върхът на могилата представляваше кръгла и равна поляна. Особено атрактивна е и селската чешма, която дори и в най-сухите периоди не променя своя воден дебит и ниска температура.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Полето във формата на сърце, училище, което вследствие е съборено.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събора на селото е първата седмица от месец ноември.