Николаево (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево
Общи данни
Население 85 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 15,34 km²
Надм. височина 278 m
Пощ. код 5168
Тел. код 06163
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 51593
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Стражица
Румен Павлов
(БСП)

Николаево е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било българска махала в турското село Юрюклеръ, което преведено на български значело – „буйни коне“ или „табун коне“. Юрюклери е било прекръстено в с. Николаево веднага след Освобождението. в памет на главнокомандующия армията при освобождението на България от османска власт, Великия княз Николай Николаевич (с указ № 56 от 28 март 1885 г.) Основно събитие през Руско-Турската война е „Битката при Чаиркьой“ на 9/21 септември 1877 г. когато след ожесточен бой за командната височина по шосето с. Чаиркьой (Камен) – с. Юруклер (дн. Николаево) Османската армия претърпява тежка загуба от 1500 убити и ранени. Руските загуби са 500 убити и ранени. Загиналите руски войни са погребани в осем братски могили при с. Камен.

Съобразно статистическите данни населението на селото се характеризира със следната демографска динамикака:

  • 1880 г. – 498 ж. /327 българи, 171 турци/
  • 1887 г. – 503 ж. /480 б., 3 т., 20 цигани/
  • 1892 г. – 555 ж. /544 б., 11 т./
  • 1900 г. – 647 ж. /634 б., 7 т., 6 ц./
  • 1905 г. – 736 ж. /707 б., 12 т., 17 ц./
  • 1910 г. – 780 ж. /755 б., 25 ц./

Към 2014 г. селото е сравнително обезлюдено и наброява до 80 жители-българи и около 10 временно пребиваващи цигани и турци – при близо 200 годни за живот къщи.

Землището на селото, в поголямата си част е изкупено от местния арендатор и други земевладелци.☁

В горния рай на селото извира река Черни лом – оттук и името на следващото село по реката с. Лом Черковна или може би обратното – от името на селото реката си е получила името. Другата забележителност на селото е могилата. Тя е почти в средата на селото. Произходът ѝ може би още не е установен, но е ясно, че е изкуствена и е от стари времена. Върхът на могилата представляваше кръгла и равна поляна. Особено атрактивна е и селската чешма, която дори и в най-сухите периоди не променя своя воден дебит и ниска температура.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Полето във формата на сърце, училище, което вследствие е съборено.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събора на селото е първата седмица от месец ноември.