Асеново (област Велико Търново)
За другите български села с това име вижте Асеново (пояснение).
| Асеново | |
  Асеново  Асеново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 857 души[1] (15 март 2024 г.) 23,1 души/km² |
| Землище | 37.105 km² |
| Надм. височина | 175 m |
| Пощ. код | 5159 |
| Тел. код | 06165 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 00730 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
| Кметство – кмет | Асеново Никола Павлов (ГЕРБ) |
Асѐново е село в Северна България, община Стражица, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Асеново се намира на около 7 km североизточно от общинския център град Стражица и 40 km в приблизително същата посока от областния център Велико Търново. В голяма част от землището си граничи със землища на села от област Търговище. Общата площ на землището е около 3700 ha, около 1/3 от които са гори. Селото е разположено в неголяма котловина, отворена на юг. Простира се в направление северозапад – югоизток на около 2,5 km. Теренът му е силно нагънат и раздвижен, с малко източници на вода. Южно от селото тече Голяма река.
До най-южния край на селото има два съседни малки местни язовира (микроязовира) – по-големият с площ 3 – 3,5 ha, а по-малкият – около 0,5 ha.[2]
Селото е на благоприятно място за живеене. Климатът е умереноконтинентален, валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат +32 °C, а през зимата до -10 °C. Почвите са подходящи за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.
В периода от февруари 1986 г. до февруари 1987 г. районът е обект на над 1300 земни труса, най-силни от които са на 21 февруари и 7 и 18 декември 1986 г.[3] Големи разрушения в село Асеново причинява на 7 декември 1986 г. земетресението с магнитуд 5,7, известно като „стражишкото земетресение“.
Общински път, минаващ откъм юг покрай Асеново, го свързва на югозапад със Стражица, а на югоизток – покрай спирка Асеново на железопътната линия София-Горна Оряховица-Варна – със селата Мирово и Манастирица.
Населението на село Асеново[4], наброявало 2102 души към 1934 г., намалява на 798 към 1992 г. и 687 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 636 лица, за 278 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 298 – към „турска“, а останалата част не се самоопределят или не са отговорили. [5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според летописните книги Калъчлари (Асеново) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. „Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и коминът били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство.“
На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4 – 5 km встрани от дотогавашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхването на водните източници и двете големи чумни епидемии – през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал.
На сегашното си място Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 души, от тях 658 българи.
До 1890 година името на селото е Упчелии, а до 1965 – Асеньово.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Асеньово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
За Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско се съхраняват в Държавния архив – Велико Търново документи (фонд 841) от 1895 г.[8] Като фонд 1432 в същия държавен архив се съхраняват документи от 1970 г. за Основно училище (ОУ) „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско.
През 1920-те години в селото за кратко съществува толстоистка колония.[9]
През 1949 г. в Асеново е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първа петилетка“[10], включено през 1959 г. в Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново (1959 – 1975)[11], впоследствие Клоново стопанство – с. Асеново при АПК „Път към комунизма“ – Стражица (1975 – 1989)[11], Колективно земеделско стопанство (КЗС) – с. Асеново, Великотърновско (1989 – 1992)[10] и – последно – КЗС в ликвидация (1992 – 1992)[10].
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Асеново към 2019 г. е център на кметство Асеново.[12][13]
В село Асеново към 2019 г. има:
- основно училище „Свети свети Кирил и Методий“;[14]
- действащо читалище „Просвета – 1905“;[15][16]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Света Троица“;[17]
- пощенска станция.[18]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Асеново
Илия Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[19]
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, област Велико Търново, община Стражица, с. Асеново, местност „Пенчовата чешма“ Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine. – към 2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 6, стр. 496, Издателство на БАН, София, 1988 г.
- ↑ Справка за населението на с. Асеново, общ. Стражица, обл. Велико Търново
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Асеново, община Стражица
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328 и 827.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 841 Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
- ↑ а б в Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 538 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първа петилетка“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя Посочените в скоби две години са на първия и на последния документи, съхранявани в Държавния архив за институцията със съответното наименование.
- ↑ а б Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 1172 Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията а кметство Асеново, общ. Стражица
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Асеново
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, област Велико Търново, община Стражица, Асеново[неработеща препратка]
- ↑ Детайлна информация за читалище „Просвета – 1905“
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета – 1905“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Епархия Великотърновска, Духовна околия Горнооряховска, Асеново
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5159 Асеново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-01-04.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
| ||||||||