Бяла (община в област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Бяла (Област Русе))
Направо към: навигация, търсене
Бяла (община в област Русе)
Map of Byala municipality (Ruse Province).png
Общи данни
Област област Русе
Площ 352.03 km²
Население 14 244 души
Адм. център Бяла
Брой селища 11
Сайт www.byala.bg
Управление
Кмет Димитър Славов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (8)
   БСП (3)
   НДСВ (3)
   ДПС (2)
   МК Бяла 2015 (1)
Часовниковата кула в Бяла.

Община Бяла се намира в Северна България и е е дна от съставните общини на област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на област Русе. С площта си от 352,032 km2 заема 4-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 12,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Бяла се намира на границата между западната част на Източната Дунавска равнина и източната част на Средната Дунавска равнина, като условната граница преминава между град Бяла на запад и селата Бистренци и Пет кладенци на изток. Релефът на общината е равнинен на запад и хълмист в централната и източната част. В крайните югоизточни райони на общината се простират най-западните разклонения на Поповските височини. В тях, на североизток от село Лом Черковна, на границата с община Попово се намира максималната височина на община Бяла и на цялата Русенска област – 430,4 m. Западно от село Ботров, в коритото на река Янтра, е най-ниската ѝ точка – 28 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В западната част на общината, от юг на север, покрай селата Полско Косово, Стърмен и Ботров и общинския център град Бяла, на протежение от около 27 km протича част от долното течение на река Янтра. Десният бряг на реката е стръмен, а левият широк и полегат, зает от обширни обработваеми земи. В източната част, през селата Дряновец и Копривец преминава част от средното течение на река Баниски Лом (ляв приток на Черни Лом, лява съставяща на Русенски Лом). Нейната долина до село Копривец е дълбока спрямо околния терен, но много широка. След селото и по-нататък в община Две могили долината ѝ придобива каньоновиден характер. В нея отдясно при село Копривец се влива най-големият ѝ приток – река Каяджик, цялото течение на която е в пределите на община Бяла.

В общината има изградени няколко язовира, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи. По-големи от тях са: „Баниска“ (на река Баниски Лом), „Бойка“ (на река Каяджик), „Кърча“ и „Тифчева гора“ (южно от село Бистренци), „Карашлъка“ (югозападно от село Пейчиново) и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 13 467 100,00
Българи 10 480 77,82
Турци 731 5,43
Цигани 1 669 12,39
Други 35 0,26
Не се самоопределят 110 0,82
Не отговорили 442 3,28

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Бяла
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 21427 22227 23059 22688 21655 20268 19348 17004 13467
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 13 437 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Бяла, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бистренци 308 23,012 Гьол бунар Лом Черковна 395 29,224 Бойка
Босилковци 605 32,825 Чатна Пейчиново 296 22,178 Бурумлии
Ботров 307 16,470 Пет кладенци 58 14,149 Беш бунар
Бяла 8457 86,862 Полско Косово 1234 42,314
Дряновец 666 27,488 Стърмен 312 15,603
Копривец 829 41,907 ОБЩО 13467 352,032 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 664 от 1891 г. – признава с. Бяла за гр. Бяла;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьол бунар на с. Бистренци;
– преименува с. Чатма на с. Босилковци;
– преименува с. Бурумлии на с. Пейчиново;
– преименува с. Беш бунар на с. Пет кладенци;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1952 г. – преименува с. Лом Черковна на Бойка;
  • Указ № 583/обн. ДВ бр.30/14.04.1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица, Великотърновски окръг и го присъединява към община Бяла, Русенски окръг;
  • Указ № 307/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Бойка на с. Лом Черковна.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Град Бяла[редактиране | редактиране на кода]

  • Беленският мост на река Янтра е построен през 1865 – 1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Колю Фичето. На около 50 m от него се намира и новият мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.
  • Музеят на Освободителната руско-турска война е открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова. На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свикал на 18.09.1899 г. първото заседание на комитета. Взето било решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“.

През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема – Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище, за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей“.

Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военно-историческите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко влака и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса.

Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други – в навесите на морската част и Осми приморски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова.

  • Градската часовникова кула е замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 г. и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 m, височина на каменното тяло 9,50 m с кулата отгоре – общо 15,25 m. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 г. до днес тя служи за градски часовник.
  • Паметникът на Юлия Вревская – в центъра на града между часовниковата кула и църквата
  • Паметникът на Панайот Волов – на кръстовището до Беленския мост на изхода за Русе
  • Паметникът на Николай Пирогов – в началото на улица „Васил Левски“ между двете ѝ платна; построен през 1977 г. от Българския червен кръст)
  • Паметникът на загиналите в Бяла руски офицери и войници – в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе – Велико Търново
  • Паметни плочи на опълченци от Бяла
  • Мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона в центъра на града между пощата и читалището
  • Паметникът на богинята на лова Диана в Беленската гора
  • Лесопаркът е подходящо място за отдих и почивка в Беленската гора на 7 km от града, южно от изхода за Попово

Село Копривец[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Св. Петка“ – макар и сравнително нов (изграден през 1988 – 1989 г.), е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали.

Село Лом Черковна[редактиране | редактиране на кода]

Селото е заобиколено от гори, в близост има три язовира – подходящи места за лов и риболов. На територията му се намират два паметника – в парка на селото е този на партизанката Кина Василева - Бойка, а на хълма е увековечен подвигът на руските освободители.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От североизток на югозапад, през централната част на общинатапреминава участък от 24,8 km от жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 65,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]