Паметник на свободата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник на свободата.

Паметникът на свободата

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола.

Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската Освободителна война. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.

Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г.

История на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Въздушна снимка на паметника преди неговото завършване (към края на 20-те години на XX в.).

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.[1](стр. 3), а изграждането му завършва през 1930 г.[2](стр. 141)[1](стр. 16) На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.[2](стр. 141–154)[1](стр. 19)

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)”

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г.[2](стр. 118–122) Самият строеж започва през есента на същата година[1](стр. 3) под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков).[1](стр. 5) През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.[1](стр. 16)

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Мраморният саркофаг, в който се пазят част от костите на войниците

Предистория на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение[редактиране | редактиране на кода]

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.

Историческа възстановка[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Скордев, Генчо. Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов. София, Съюз на архитектите в България, 1980.
  2. а б в Мойсеев, Мойсей. Градеж от кости, обич и камък. Велико Търново, Абагар, 2002.