Шипка (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Връх Шипка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Връх Шипка с Паметника на свободата
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7483° с. ш. 25.3219° и. д.
Местоположение на картата на България Област Стара Загора
Общи данни
Местоположение Област Стара Загора, България
Част от Стара планина
Надм. височина 1329 m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 93. Връх Шипка

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.[1][2] Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.

През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген.-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7 (15 – 19) юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.

Паметникът на свободата на връх Шипка

Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 243.