Шипка (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Връх Шипка с Паметника на свободата
Връх Шипка с Паметника на свободата
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7483° с. ш. 25.3219° и. д.
Местоположение на картата на България Област Стара Загора
Общи данни
Местоположение Област Стара Загора, България
Част от Стара планина
Надм. височина 1329 m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 93. Връх Шипка

Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов[1].[2] Върхът символизира героизма и самопожертвователните усилия за освобождението на България от Османско робство.

През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 м), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

По време на Руско-турската война (1877-1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 243.